Настана една от най-красивите полярни нощи. На небето засияха милиарди звезди, които се отразяваха като златен прах в тъмните води на залива. Топъл вятър, пропит с острата миризма на морето, полюшваше високата степна трева; чуваха се леки, сънени звуци на заспиващата природа: жужене на насекоми, шумолене на листа, ромол на ручеи, а в клоните на трепетликите лееше своите мелодии северният славей, прекъсван сегиз-тогиз от гръмкото крякане на блатни жаби.
Изведнъж в околността на замъка отекна норвежка военна тръба, призоваваща всички розолфски моряци, рибари и васали да се притекат в защита на замъка.
Надод не разбра значението на сигналите, но сърцето му се сви от лошо предчувствие. Той и без това се тревожеше, че Инголф твърде дълго се бави.
Но ето че по брега се чуха бързи стъпки. От пристанището се отдели голяма лодка и се насочи към кораба… Капитанът се връщаше.
— Позабавих се — бяха първите думи на Инголф към Надод, когато се качи на палубата, — но в замъка пристигнаха важни вести. Ела с мен в каютата ми, там ще ти кажа всичко… Ей, господин Алтенс! — извика той мимоходом на помощника си.
— Слушам, капитане!
— Всички да се върнат по местата си и незабавно се пригответе за сражение.
— Слушам, господин капитан! — невъзмутимо отвърна Алтенс.
Придружен от Надод, Инголф влезе в каютата си. Като затвори вратата след себе си, той предложи на Надод стол и рече:
— Още преди да сляза от кораба, исках да поговоря с теб. Сега обаче нещата се усложниха още повече. Извиках те, за да те предупредя за това.
Лицето на Надод се изкриви в грозна гримаса, но той не каза нищо.
Инголф продължи:
— Струва ми се, че трябва да се откажеш от намеренията си.
Надод остана безмълвен, само огромната му космата ръка се сви конвулсивно.
— Знаеш, че аз не съм замесен — пак заговори капитанът, — а, изглежда, твоите замисли са станали известни в замъка…
Той не можа да довърши мисълта си, тъй като Надод, който до този момент показваше сдържаност, изведнъж изля насъбраната си злоба.
— Какво, замаяха ли ти главата, кучи сине? Май наистина си Велзевул… Защо играеш по нервите ми, ами не казваш направо какво се е случило?
Инголф стана, пламнал от гняв.
— Още една дума, и ще те удуша — рече той с глас, в който прозвуча хладна решителност.
Тогава и Надод скочи; в ръката му проблесна пистолет.
— А, така значи! — рече Инголф и с крак изби пистолета от ръката на Червеноокия.
Обезумял от ярост, Надод се нахвърли върху капитана и понечи да го хване за гърлото, ала Инголф се оказа по-бърз: той сграбчи с едната си ръка бандита за врата, а с другата го улови през кръста и го повдигна от земята.
— Ти вече прекали, подлец такъв! Този път няма да те пусна, а ще те ударя в стената! — изкрещя той.
После го повдигна още нагоре и тъкмо да изпълни заканата си, онзи заскимтя с жален глас:
— Смили се над мен, Инголф, пощади ме! Ако знаеш с каква болка слушах как всичките ми планове рухват…
За щастие на негодника гневът на Инголф бързо се стопяваше. Той се успокои малко и пусна Надод.
— Махай се от очите ми!… Отвращавам се от теб, а и от себе си започнах да се отвращавам — печално изрече капитанът. — Такива бандити като нас не могат да се разбират като хората… Просто бях забравил това…
Сконфузен, Надод мълчеше. Инголф седна, наведе ниско глава и също се умълча. След малко, сякаш смилил се над Червеноокия, рече:
— Щом искаш да говоря направо, ето какво се оказа: когато синовете на херцог Норландски ме поканиха да им гостувам, в същия момент постовият забеляза на хоризонта английска ескадра. Беше невъзможно да продължим пътя си, затова веднага приех поканата — така щяхме да се скрием за три-четири дни във фиорда… Все още не знам дали двамата братя са се усъмнили в нас и са повикали англичаните, или англичаните просто са ни проследили, но факт е, че те се намират сега във входа на фиорда. И само веднага спуснатата верига от розолфския караул ги е задържал да не навлязат навътре. Вбесеният херцог Норландски изпрати ултиматум до англичаните до утре заран да напуснат фиорда и ако те не се подчинят, утре започва битка. Тъй като корабите на розолфци са по-малко от тези на англичаните, аз предложих на херцога и нашата помощ. Чувствах се задължен към владетелите на замъка за гостоприемството, което ми оказаха, както и за това, че ще се сражават заради мен. Когато отблъснем англичаните, ние с теб ще пристъпим към изпълнението на твоето предложение, за което ти дадох дума и не се отричам от нея.