Целия ден Инголф си блъска главата да намери някакъв изход, но нищо не успя да измисли.
Настъпи нощ. В замъка отдавна всички спяха. Много шампанско се бе изпило в чест на спасителите; лорд Колингуд и офицерите бяха отнесени на ръце в покоите им.
Нощта беше величествена и безмълвна. До кулата, където беше затворен Инголф, не долиташе никакъв звук. Тъкмо по това време стана и бягството на пиратите от трюма на „Ралф“.
Изведнъж до слуха му стигна някакъв шум. Почукване. След това чукането не се повтори в продължение на няколко минути и Инголф реши, че просто тъй му се е счуло. Но като поразмисли, взе да се съмнява, че би могъл все пак да се излъже до такава степен. Почти несъзнателно той отиде до стената и почука два пъти. Не последва отговор. Какво може да е чул тогава? И наистина ли имаше почукване? Доближил ухо до стената, той се ослушваше и правеше догадки. И изведнъж неволно потръпна — зад стената долови някакви стонове, после тих глас запя тъжна песен, подобна на гренландска приспивна песен. Кой ли би могъл да пее в такъв час, когато замъкът отдавна бе потънал в дълбок сън?
В този момент по терасата се чуха стъпки, тясното прозорче се отвори и някакъв глас отвън подвикна:
— Капитан Инголф!
— Кой е? — откликна Инголф.
— Изпратен съм като адютант на адмирала да ви съобщя неприятна новина.
— Говорете.
— Настъпи часът на вашата екзекуция. Имате на разположение само десет минути.
— Как тъй? Посред нощ? — удиви се Инголф. — Всички вие сте варвари, диваци!
— Но вие не знаете какво стана… — продължи адютантът.
— Какво, пак ли някаква низост?
— Току-що стана известно, че вашите хора до един са избягали от трюма на „Ралф“. Кога и как е станало, още не се знае…
— А, сега вече ми е ясно — рече Инголф. — Вашият адмирал се бои, че въпреки превъзходството на силите му моите моряци може да намерят начин да ме освободят… Във всеки случай той няма да се отърве без битка. Хората ми не са от тия, дето ще стоят спокойно отстрани и ще гледат как увисва на бесилото техният капитан.
— Съжалявам, но вашата екзекуция ще стане във вътрешния двор на замъка.
— Е, да, защото сте подлеци и страхливци. Винаги съм ви смятал за такива.
— Ще ви бъде простено за тези думи поради предстоящата екзекуция. Наредено ми е да изпълня всяко ваше последно желание.
Прозорчето се затвори и стъпките постепенно заглъхнаха.
Но ето че на стената пак се почука, този път много по-силно. Инголф, който стоеше с отпусната глава, изведнъж скочи на крака и с отчаян и треперещ от вълнение глас извика:
— Който и да си ти, приятел или враг, защо смущаваш последните ми минути?
Почти веднага след това по терасата отекнаха ясните, отмерени стъпки на войниците. Десетте минути бяха изтекли и взводът войници идеше да отведе Инголф на екзекуция.
Капитанът леко потрепера. Вече беше готов на всичко.
— На място! — чу се командата на офицера. — В две редици!
Инголф пристъпи към вратата, за да посрещне гордо и с усмивка палачите си. В този момент отляво се чу особен шум. Той се обърна и в слабата светлина в стаята видя как стената бавно се разтвори и в процепа се появи нещо като призрак със замъглени хлътнали очи.
Лицето и ръцете на призрака бяха като на скелет. Беше загърнат в дълъг черен саван и със знаци повика Инголф да иде при него.
В желязната врата ключът се превъртя… Инголф не се колеба повече, а се спусна към отворилата се стена. Призракът се дръпна да го пусне и стената отново се затвори безшумно.
Миг след това Инголф чу как оттатък стената масивната врата на килията му се отвори и повелителен глас извика:
— Капитан Инголф, десетте минути изтекоха. Последвайте ни!
Секунда мълчание и… яростен вик — Инголф го нямаше.
XX
ЗАМИСЪЛЪТ НА ГРУНДВИГ. НЕГОВОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ. ДВАМА ШПИОНИ. КРАТКА РАЗПРАВА. ЗАЛАВЯНЕТО НА НАДОД
Хутор имаше вид на истински северен великан: висок шест фута, широкоплещест, с огромни ръце и крака и необикновена сила.
Едмунд и Олаф много обичаха своя великан; с него се чувстваха в безопасност, където и да се намираха.
— Напълно съм съгласен с теб — говореше Хутор на приятеля си, докато вървяха към фиорда. — И аз мисля, че Надод е дошъл в Розолфс с лоши намерения… Всъщност единственият начин да узнаем какво крои е да го заловим.
— А как да стане това?
— Дали да не ида направо на кораба?
— За Бога, какви ги приказваш?… Трябва да действаме в пълна тайна.