Капитан Инголф, когото ние отсега нататък ще наричаме Фредерик Бьорн, си спомни, че Надод беше свалил част от моряците на Нордкап, и веднага съобщи това на баща си и братята си.
— Хутор и Грундвиг — рече той — вероятно са разпознали Надод, когато той слезе от кораба, и са го проследили, а той ги е подмамил в степта, където си е направил среща с бандитите. Притиснати от численото превъзходство, вашите верни слуги са потърсили убежище в кулата. Това е ясно като бял ден.
Естествено, Фредерик Бьорн се лъжеше само в подробностите, но в общи линии предположението му беше напълно вярно.
Във всеки случай Хутор и Грундвиг трябваше да бъдат освободени колкото можеше по-скоро. Всички бяха вече готови за тръгване, когато към Фредерик Бьорн се приближи Йоил.
— А какво ще стане с вашите моряци, господин капитан? — попита го Йоил. — Няма ли да им дадете някакви нареждания?
— Ах, да! — възкликна Фредерик. — Съвсем ги забравих… Всъщност какво стана с тях? Къде са те?
Йоил му разказа за бягството на пленените моряци и завземането на английската фрегата.
Черния херцогне можа да се въздържи и похвали безпримерното им мъжество:
— Смелчаци! — възкликна той. — Истински смелчаци!
— Да, татко, екипажът ми беше добре подбран — рече Фредерик и тъжно въздъхна.
Херцогът усети вътрешното му терзание и с добродушна усмивка се обърна към сина си:
— Нима мислиш, че тези, които честно и вярно са служили на капитан Инголф, няма да запазят качествата си и когато бъдат на служба при Фредерик Бьорн?
— Татко, наистина ли го мислиш? — не скри радостта си Фредерик.
— Ти най-добре знаеш колко силни врагове имаме — продължи херцогът с усмивка, — затова не бива да пренебрегваме такива храбри защитници.
Йоил довърши с няколко думи разказа си, като съобщи, че Алтенс поел курс на юг, за да нападне англичаните в тил, а сетне щял да кръстосва близо до брега и да прати лодка за капитана.
— Лодката вероятно вече ви чака, капитане — приключи Йоил.
— Върви при тях, синко — обади се пак херцогът. — Негодникът Колингуд сигурно ще побърза да се оттегли, а ти до довечера ще се върнеш в Розолфс.
— Татко, но моето място сега, в този опасен момент, е тук.
— Ние сме достатъчно хора, сине, и сме добре въоръжени. Имаме голямо преимущество пред бандитите, те имат само саби. Върви, момчето ми, не ни мисли нас. Не бива да напускаш другарите си в критичен момент.
Сърцето на капитана се сви от скръбно предчувствие. Той с неохота отстъпи пред бащината си настоятелност и тръгна, като заръча на братята си да пазят живота на почтения им баща.
Малко след това Фредерик Бьорн и Йоил възседнаха конете и препуснаха към брега, а свитата на Харалд, също на коне, бързо се отправи към Сигурдовата кула.
Конниците не бяха изминали и четвърт миля, когато чуха зад гърба си познат рев на мечка. Това беше техният любимец Фриц, неизменният спътник на Едмунд и Олаф при ловуването им в степта. Почувствал се забравен, огромният мечок се откъсна от синджира и с радостни подскоци и ръмжене се спусна след стопаните си.
В това време обсадилите Сигурдовата кула бандити, след като понесоха поражение с кладата си, продължиха да кроят планове как да пленят Хутор и Грундвиг и да освободят Надод Червеноокия.
Надод от своя страна започна да губи самоувереност поради дълго продължилата обсада. Беше му ясно, че всяка следваща минута е в полза на противниците му. В същото време бе разочарован от мудността на хората си, които така и не намериха начин да му съобщят каква част от нарежданията му са изпълнени.
Изведнъж, вслушвайки се в разговора на двама от бандитите навън, той изтръпна.
— Какво още чакат? — каза единият. — Да сложат малко барут и вратата ще стане на трески.
— Как, забрави ли, че Торнвалд изразходва всичкия барут за основната ни работа? — напомни му другият.
— Ами да вземат оттам тогава колкото е нужно. Иначе ще има да бездействаме неизвестно докога. Тя, онази работа, и без това няма как да стане.
— Кой ти каза, че са я изоставили окончателно!
— Сегвик, който пое изпълнението й след изчезването на Торнвалд, продължава да смята, че ще успеем да свършим основната си задача, дори нареди да не събираме повече дърва за огън. Каза ни само да останем да пазим кулата отвън. Е, да, но ако до довечера розолфци не се съберат тук, ние изобщо няма да можем да си свършим главната работа…