Още отдалече беше видял страшната гледка на върха на кулата. От терасата висеше някаква огромна безформена маса, наподобяваща група вкупом обесени хора.
Най-възрастният наследник на рода Бьорн изтича бързо нагоре и тогава разбра какво голямо нещастие го е сполетяло. Бе му останала една-единствена утеха — брат му Едмунд, завързан за флагщока, беше жив. Спасил го бе Хутор, който, виждайки, че няма вече никаква надежда, вдигна Едмунд на могъщите си рамене, качи се на флагщока и го завърза здраво на самия му връх. Направи същото и с Грундвиг, а накрая сам увисна на дългия прът. Тъй ги завари утрото.
Едмунд беше в безсъзнание, но скоро успяха да го свестят. По необяснима случайност телата на мъртвите Харалд и Олаф, лежащи на масата, не бяха засегнати от малките хищници.
Бившият пират не проля нито една сълза. Усети в себе си някаква топлина, която сякаш му даде кураж и сила. Той само простря ръка последователно над тялото на баща си и брат си и със сподавен глас рече:
— Почивайте в мир, жертви на благородството! Аз ще ви направя кървава панихида. В това се кълне самият капитан Велзевул!
Анкастрьом бе напуснал замъка още в навечерието на тези събития. Две седмици по-късно шведският крал Густав III падна от ръката му по време на дворцовия бал с маски.
При първото си гласуване парламентът предложи короната на първородния син на херцог Норланд.
Историята на Фредерик Бьорн, бившия пират Инголф, стана известна на всеки поданик на Шведското кралство. В цялата страна се предаваше от уста на уста как старият Розевел като призрак спасил осъдения на смърт Инголф през тайнствения отвор в стената и как изсъхналият като мумия старец открил сходството между Инголф и изчезналия син на Черния херцог. Читателите, разбира се, си спомнят трогателната сцена, когато Розевел показа на Инголф печата с герба на Бьорнови и техния девиз.
Когато пратениците на парламента пристигнаха в замъка Розолфс, за да съобщят на Фредерик Бьорн, че го канят да се качи на престола, младият херцог Норланд им даде следния отговор:
— Моят живот не ми принадлежи. Дадох клетва да отмъстя за убитите членове на семейството ми, както и да намеря останките на чичо си Магнус сред полярните ледове. Но ако ти, Едмунд…
— Аз искам да бъда до теб и да ти помагам! — заяви решително младият човек.
— Всички мечти на покойния херцог се разбиха на пух и прах — промълви Грундвиг.
Една сълза се отрони от очите на стария розолфски слуга. Той побърза да я изтрие и много тихо, колкото да го чуе само Хутор, рече:
— Сянката на смъртта тегне над стария замък. Знаеш ли, Хутор, вече си мисля, че много скоро двамата с теб ще затворим семейната гробница на Бьорнови и ще напишем на камъка: „Тук почива прахът на последния Бьорн.“
Не след дълго парламентът провъзгласи за наследник на престола на Ситурдови, Бьорнови и Ваза френския маршал Жан-Батист Бернадот.