Това не бе точно отговорът, който Бенет искаше.
— Какво тогава направих?
Бавно и предпазливо тя разтвори свитите си юмруци.
— Боя се, че не разбирам какво имате предвид, Ваше Височество.
Той я гледа още малко, после се обърна.
— Може и да не разбираш. — Разтърка врата си, учуден защо такава непретенциозна и обикновена жена можеше толкова да го напрегне. Бенет разбираше желанието. Господ му бе свидетел, че го бе изпитвал и преди. Но не така. Никога така. — По дяволите, Хана, нищо ли не става в теб?
— Разбира се, сър, много неща.
Той се засмя. Трябваше да си знае, че ще го постави на мястото му с логиката си.
— Наричай ме по име, моля те.
— Както желаете.
Бенет отново се обърна към нея. Тя стоеше пред блестящото бяло пиано, сплела ръце, и го гледаше спокойно. Той си помисли, че това бе най-глупавото нещо, ала знаеше, че почти се бе влюбил.
— Хана…
Бе направил не повече от две крачки към нея, когато в стаята влезе Рийв.
— Извини ме, Бенет, но баща ти иска да говори с теб преди вечерята.
Дълг и желания. Бенет се чудеше дали някога ще постигне пълното им сливане.
— Благодаря ти, Рийв.
— Аз ще заведа лейди Хана обратно вътре.
— Добре. — Ала той спря и отново я погледна. — Искам после да говоря с теб.
— Разбира се. — Тя би отишла през девет земи в десета, за да го избегне.
Остана там, където беше, когато Бенет излезе. Рийв погледна през рамо и се приближи.
— Проблем ли има, лейди Хана?
— Не. — Тя пое дълбоко въздух, но не се успокои. — Защо трябва да има проблем?
— Бенет може да бъде… Объркващ.
Този път, когато очите й срещнаха неговите, Хана се постара те да са леко развеселени. Бе изгубила един пласт, най-тънкия възможен пласт от своето прикритие.
— Аз не се обърквам толкова лесно, особено когато работя.
— Така съм чувал — отвърна Рийв. Той все още търсеше пукнатини и се страхуваше, че може да бе видял първата в начина, по който тя бе погледнала към Бенет. — Но пък никога не сте имали такава задача.
— Като старши агент от МОС мога да се справя с всяка задача. — Гласът й отново звучеше бодро. Това не бе гласът на жена, която е била почти непоносимо развълнувана от една целувка. — Утре ще имате доклада ми. А сега мисля, че е по-добре да отидем при другите. — Понечи да тръгне, ала Рийв я хвана за рамото и я спря:
— Много неща зависят от това. От вас.
Хана само кимна:
— Знам. Вие искахте най-доброто, аз съм най-доброто.
— Може би. — Но колкото повече наближаваше моментът, толкова повече се тревожеше той. — Имате невероятна репутация, Хана, ала никога досега не сте се изправяли срещу човек като Дебок.
— Нито той срещу човек като мен. — Тя хвърли един поглед към коридора и сниши глас: — Вече съм утвърден член на организацията му. Отне ми две години да стигна дотук. Преди шест месеца му спестих два и половина милиона, като се постарах сделката му за оръжието да не пропадне. Човек като Дебок оценява инициативността. През последните месеци засявам семената на съмнението и вторият човек след него ще изгуби доверието му.
— Или вие ще изгубите главата си.
— Това е моя грижа. Само след няколко седмици аз ще бъда дясната му ръка. После ще ви го поднеса на тепсия.
— Самоувереността е отлично оръжие, стига да не е прекалена.
— Аз не прекалявам. — Хана помисли за Бенет и добави още по-решително: — Никога не съм се проваляла със задача, Рийв. Нямам намерение това да е първият случай.
— Само поддържайте връзка с мен. Сигурен съм, разбирате, когато казвам, че не вярвам на никого.
— Разбирам прекрасно, защото аз също. Ще вървим ли?
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Плановете на Хана да избегне пътуването с Бенет до Хавър бяха разбити на пух и прах. Тя бе оправдала решението си, като бе убедила себе си, че може да извлече повече полезна информация, като се съсредоточи върху двореца. За да не замине, бе казала, че я боли глава — банално, ала достоверно извинение.
Нарочно изчака Александър да довърши закуската със семейството си, за да може да говори насаме с Ив. Ив за по-малко от десет секунди обърна извинението й срещу нея:
— Нищо чудно, че не се чувстваш добре. — Тя пиеше чай в слънчевата детска стая и преглеждаше графика си за деня. — Откак си дошла, те държа затворена тук.
— Глупости. Дворецът е с размерите на малък град. Изобщо не може да се каже, че съм затворена.
— Колкото и да е голям, все пак има стени. Едно хубаво пътуване покрай брега е точно това, което ти трябва. — Ив вдигна поглед към младата бавачка, която приготвяше Мариса за сутрешната й разходка. — Би ли сложила на принцеса Мариса шапка? Навън е малко ветровито.