Бенет изненадано наклони глава и се вгледа в нея. Отново го имаше, това нещо, това неопределимо нещо в очите й, което така го привличаше към нея.
— Всъщност не. Аз много добре знам, че изпълнявам задълженията си. Баща ми е възпитал всички ни с разбирането, че ние не просто наследяваме титла или положение. Ние трябва да ги заслужим. — Дръпна я малко назад, за да не се намокри полата й от пръските от прибоя. — Аз няма да властвам. Слава Богу. Това е за Алекс и после за сина, който през цялото време се надявам, че Ив ще ни подари. И понеже няма да властвам, не се приемам толкова сериозно, колкото Алекс. Но това не означава, че приемам лекомислено Кордина или своите задължения към нея.
— Нямах намерение да ви критикувам.
— Не мисля, че си имала такова намерение. Просто исках да кажа, че освен официалните си задължения, освен официалния си пост аз давам на хората нещо, за което да говорят на чаша вино или на вечеря. Откак бях момче, ме преследва титлата „принцът плейбой“. Не мога да кажа, че не съм направил всичко възможно да я заслужа.
— Аз предпочитам литературата пред клюките — заяви Хана надуто и отново тръгна.
— Клюките си имат своето място. — Развеселен, той я спря.
— Очевидно на вас това ви доставя удоволствие.
— Не. — Бенет погледна към морето зад нея и очите му потъмняха. — Просто съм свикнал. Когато си на двадесет години, е трудно да знаеш, че всеки път, когато погледнеш с интерес към някоя жена, някъде това ще бъде отпечатано с едър шрифт и със снимки отдолу. Обичам жените. — Той се усмихна и погледна обратно към пея. — Тъй като не исках да променям тази черта от характера си, реших да живея с клюките. Ако съм съгрешил, грехът ми е, че не съм бил достатъчно дискретен.
— Някои хора биха могли да кажат, че въпросът е в количеството.
Бенет се поколеба само за част от секундата, преди да отметне назад глава и да избухне в смях.
— О, Хана, какво съкровище си ти! Значи наистина си си пропилявала времето с нещо друго освен Йейтс.
— Може да съм хвърлила поглед на някое и друго заглавие.
Той отново се засмя и преди да бе успяла да го спре, я завъртя в кръг.
— Безценна си, абсолютно си безценна. — Пусна я да стъпи на земята. Очите му светеха. — Обожавам как толкова ловко ме поставяш на мястото ми.
Тя машинално приглади полата си.
— Сигурна съм, че неправилно сте изтълкували моето намерение.
— Как ли пък не. Това най-много ми харесва в теб.
Смутеният поглед, който му хвърли, нямаше нищо общо с ролята, която играеше. Планът никога не бе включвал да му се харесва. Беше тук, за да наблюдава, да затвърди своето положение и да осъществи плана, разработван в продължение на години. Никога преди на благопристойната лейди Хана не й се бе налагало да се безпокои за това, че бе предизвикала интереса на някой мъж. Ала докато пресмяташе как да го прекрати, Бенет протегна ръка към нея:
— Косата ти пада. — С небрежен жест той измъкна една фиба, която висеше на рамото й. — Аз съм виновен, че не затворих покрива на колата.
— Сигурно приличам на излязла от ураган. — Тя посегна да оправи практичния си кок, но фибите се изплъзнаха от ръката й, разхлабени от вятъра и тежестта. Косите й се спуснаха свободно като водопад по раменете й, и чак до кръста.
— Боже мой… — Преди да бе успяла да отметне отново косата си, Бенет зарови ръце в нея, медноруса и мека като коприна. Бе се вторачил в това преображение като ударен от гръм. Косата й се развяваше дива и свободна край лицето й, подчертавайки високите скули, които изглеждаха груби и ъгловати само без тази рамка. Лицето й вече не бе слабо и кокалесто, а екзотично. — Великолепно! Коси на ангел!
Сърцето й бумтеше, ала Хана се опитваше да не забелязва това, което виждаше в очите му. Сега то не бе невинно удоволствие или непринудено привличане. Сега там имаше желание на мъж към жена, първично, силно и опасно като море по време на буря. Тя не можеше да се отдръпне от него, защото ръцете му бяха вплетени в косите й. Не можеше да отрече, че и в нея се надигаха желания.
Това не трябваше да се случва. Дори сега можеше да си каже, че не би могло да се случи. И въпреки това й се искаше той да я държи така, да се е изправил срещу нея, и колкото и глупаво да й звучаха думите, да копнее за нея. Да я желае, да има нужда от нея, да я обича. Всички тези неща бяха против правилата, но Хана установи, че й бе трудно да се отдръпне.
— Ангелски коси — повтори Бенет шепнешком. — Как може една жена да прибере тази красота и да я скрие?
Не, тя не можеше да отрече това, което се случваше в нея, ала можеше, както бе тренирана, да си го забрани.
— Така е по-практично. — Вдигна ръце да прибере косата си и усети съпротива.