Гледаше с едно око към вратата, докато говореше с гардеробиерката. Погледът му се спря за момент върху позлатения стенен часовник, докато слушаше разсъжденията на режисьора за потенциала на пиесата на Ив.
— Мен ли търсиш? — Знойният глас прозвуча в ухото му малко преди да го погълне облакът от аромати.
— Шантел. — Бенет я целуна по двете бузи и я отдръпна от себе си да я огледа. — Потресаваща, както винаги.
— Правя това, за което най-много ме бива. — Тя с усмивка взе една чаша от преминаващия край тях сервитьор. Блестящата бяла рокля оставяше раменете й открити, спускаше се в подмамващо дълбоко деколте и плътно очертаваше нежните й женствени форми. — Домът ти е точно такъв, какъвто го описва мълвата. — Шантел поднесе чашата към устните си и погледът й се плъзна по десетките старинни огледала, които украсяваха стените. — И колко умно от твоя страна да избереш точно тази стая, за да забавляваш група самовлюбени актьори.
— Всеки има своите добри попадения. — Той погледна за миг зад гърба й, но от Хана продължаваше да няма и следа. — Гледах последния ти филм. Беше изключителна.
Жена, която е свикнала да поема цялото внимание на мъжа, инстинктивно усеща, когато получава само част от него. Ала Шантел само се усмихна:
— Все още те чакам да се върнеш в Холивуд.
— А ти изглежда междувременно не оставаш свободна. — Бенет извади от джоба си кутийка кибрит и запали цигарата й. — Как успяваш да разделяш времето си между тенис звезди, петролни магнати и продуценти?
Тя отметна глава и издуха тънка струйка дим.
— О, сигурно по същия начин, по който ти разделяш своето време между контеси, маркизи и… Барманка ли беше онази в Челси?
Бенет се засмя и прибра кибрита в джоба си.
— Скъпа моя, ако някой от нас се беше наслаждавал на всичките тези невероятни и безбройни любовни истории, с които ни дарява пресата, досега да сме в болница.
С истинска симпатия, каквато изпитваше към малко мъже, Шантел го докосна по бузата.
— На всеки друг бих казала да говори само за себе си. Но след като ние никога не сме били любовници, независимо какво казват заглавията по вестниците, искам да те попитам как са нещата при теб в романтичен план.
— Объркани. — В този момент той видя в овалното огледало над рамото на Шантел, че в залата влиза Хана. Приличаше на гълъб, изгубен сред ято пауни. — Много объркани. Извини ме за момент, любов моя.
— Разбира се. — Тя бе забелязала накъде се бе насочило вниманието му. — Бон шанс, Бенет.
Опитът от цял един живот му помогна да се промъкне през тълпата, като разменяше по някоя дума, усмивка или извинение, без да обиди никого. По-малко от минута след като Хана се бе настанила в един ъгъл, той бе до нея.
— Добър вечер, лейди Хана.
— Ваше Височество. — Тя се обърна към него с титлата му и направи реверанс, както изискваше протоколът. Когато се изправи, Бенет хвана ръцете й, пренебрегвайки всички официалности.
— Когато една жена закъснее, е прието да влезе тържествено, а не да се вмъкне в ъгъла.
Дяволите да го вземат, задето караше пулса й да прескача. Докато се опитваше да го успокои, забеляза, че не една глава се бе обърнала към тях. Дотук беше с незабележимостта.
— Предпочитам да гледам, вместо да бъда гледана, сър.
— Аз предпочитам да гледам теб. — Направи знак на един сервитьор и взе чаша за нея. — Добре се движиш, Хана, сякаш не би издала звук в празна стая.
Това бе резултат както от тренировките по таекуондо, така и от заниманията с балет в детството й.
— Възпитана съм да не смущавам никого. — Пое чашата, защото така една от ръцете й бе заела. — Благодаря. Прекрасна зала. — Каза го непринудено, както и непринудено плъзна поглед по гостите. Отражението й се върна при нея десетократно умножено. Нейното и на Бенет, близо един до друг.
— Винаги съм имал слабост към нея. — Сега, когато тя бе тук, той бе доволен. Почти чу как нещата с меко прищракване си дойдоха на мястото, когато взе ръката й в своята. — Всъщност имало един друг Бенет, преди няколко поколения, който започнал колекцията. Изглежда, че е бил ужасно суетен без особени причини и продължавал да купува огледала с надеждата, че някое от тях ще му покаже нещо различно.
Хана се засмя. За момент почти изпита чувството, че тук й бе мястото, между всички тези рокли, огледала и блясък.
— Бих казала, че си го измисляте, ала звучи достатъчно глупаво, за да е вярно.