Дебок кимна бавно:
— И тогава той започна да ви преследва.
— Някои мъже са винаги… По-услужливи в такива обстоятелства.
— Моля за извинение, ако ви се струва, че задавам прекалено личен въпрос, скъпа моя, но по какъв начин услужливи?
— Бенет е малко отегчен, малко безразсъден. Слабостта му към жените би трябвало да влезе в употреба. Вярвам, че с известен нюх от него може да бъде измъкната информация. Виждате ли, именно той ме разведе из Центъра и из военноморската база в Хавър. — Хана отново отпи бавно. Дебок със сигурност вече знаеше за срещата й с Бенет в музея. Щеше да използва това, за да поизкриви истината. — Беше лесно да му задавам въпроси и да проявявам интерес как музеят пази съкровищата си. По този начин ми показаха системата, алармите, мониторите, датчиците. — Замълча за момент, за да го остави да осмисли думите й. — Колкото повече една жена се преструва, че не разбира, толкова повече научава.
Дебок топлеше брендито в ръцете си.
— Хипотетично, нали разбирате, може ли да бъде разбита охранителната система на двореца?
Най-после да си дойдат на думата, помисли тя.
— Хипотетично всяка охранителна система може да бъде разбита. Ще ви кажа, че Рийв Макджий е създал една система, достойна за възхищение, ала не непобедима.
— Интересно. — Той взе една малка порцеланова фигурка на орел и започна да я разглежда. Възцари се тишина, толкова дълга, че Хана бе сигурна, че Дебок се опитва да я изнерви. — А имате ли теория как тази система може да бъде подкопана?
— Отвътре. — Тя отново отпи от брендито. — Отвътре винаги е по-чисто.
— А Центъра?
— По същия начин.
— Тази пиеса, която принцесата е написала… Премиерата й е след няколко дни. Би било забавно да се организира една малка суматоха.
— От какъв характер?
Той само се усмихна.
— О, аз говоря само теоретично, нали разбирате. Струва ми се, че на кралското семейство ще му бъде много неприятно, ако нещо смути вечерта. Така не ми се иска да го пропусна. Вие ще бъдете ли там?
— От мен се очаква да бъда. — Трябваше да го подтикне да каже нещо по-определено. — Предпочитам да знам през коя врата да вляза, мосю.
— В такъв случай би било разумно да стоите в публиката. Не бих искал да ви загубя сега, когато станахме близки.
Хана прие това, но помисли, че Дебок ще поиска останалата част от информацията и ще я отпрати. Затова смени темата:
— От чисто любопитство, мога ли да ви попитам защо толкова се интересувате от кралското семейство? Това ме интригува, защото виждам, че и вие като мен сте човек, който се интересува най-вече от печалбата и личната изгода.
— Печалбата винаги е желателна. — Той остави орела. Имаше пръсти, които биха могли да свирят на цигулка или да пишат стихове. Те рядко убиваха, само посочваха на други да го правят. — Личната изгода може да има много проявления, нали?
— Стига да са удовлетворителни — съгласи се тя. — Отвличането на принцеса Габриела или заплахите срещу Бисетови като лост за освобождаването ви от затвора е едно. Вече не сте в затвора. — Хана отново огледа с възхищение стаята. — Мисля, че аз бих се насочила към по-доходоносни води.
— Всяка работа трябва да бъде доведена докрай. — Тя за пръв път видя проява на емоции. Пръстите му се стегнаха около чашата. — Всички дългове трябва да бъдат платени. Лихвите за десет години са големи, много големи. Не мислите ли?
— Да. Отмъщение. Или възмездие, ако предпочитате. Това, както аз го разбирам, е сладко колкото диамантите. — И като го гледаше. Хана разбираше, че не би се спрял пред нищо, за да го получи. — Мосю, вие уредихте аз да бъда в двореца. Имам намерение да остана там, докато промените заповедта, ала предпочитам да стоя там с някаква насока. — Тя махна нехайно с ръка. — Отмъщението, в края на краищата, си е ваше, не мое. Никога не съм работила добре с вързани очи.
— Човек, който слага всичките си карти на масата, губи.
— Съгласна съм. Както и човек, който не наточва всичките си мечове и не ги използва там, където са най-подходящи. Аз съм вътре, мосю. Би било полезно да имам някаква карта.
Дебок имаше намерение да я използва, и то добре. Отново се облегна назад и протегна ръце. Диамантите проблеснаха с виолетова светлина. Бе се провалял, два пъти вече не бе успявал да използва Бисетови за своите собствени цели. Не бе успял да свали Арманд на колене. Каквото и да трябваше да се направи, който и да трябваше да се използва, този път нямаше да се провали. В лицето на Хана мислеше, че бе намерил инструмента.