— Не ми трябва благодарност, само съдействие.
— В такъв случай може би трябваше да ме помолиш за това от самото начало.
Хана вдигна глава. Не, нямаше да се извинява.
— Аз имах заповеди, Бенет. Ти знаеш какво значи дълг.
— Знам, ала знам и какво значи чест. Ти ме изигра. — Гневът разби ледената обвивка и той я сграбчи за раменете. — Ти използва чувствата ми към теб.
— Не се предполагаше да имаш никакви чувства към мен! — сопна му се тя.
— Човек не винаги може да избира какво да чувства. Но други неща може да избира. Трябваше ли да използваш това, което изпитвах към теб?
— Трябваше да си свърша работата. — Гласът й сега не бе твърд, защото не бе сигурна дали бе направила онова, което бе направила, студено и пресметливо, или заради собствените си желания. — Опитах се да те отблъсна.
— Ти знаеше, че не си ми безразлична, знаеше, че те желая.
— Не исках да ме желаеш.
— Пак лъжеш.
— Не. — Хана се дръпна, ала Бенет я държеше здраво. — Не съм направила нищо, с което да те привлека. Но пък може би е достатъчно една жена просто да съществува, за да те привлича. — Видя как избухва гняв, ала не му обърна внимание. — Може би като отказах да спя с теб, се превърнах в по-голямо предизвикателство. Има много жени, които с удоволствие биха спали с кралска особа.
— Мислиш ли, че ако всичко, което исках, беше да те вкарам в леглото си, ти вече нямаше да си отишла там поне пет пъти?
— Аз не отивам никъде, където не решавам сама да отида. — Тя отметна назад глава. Гласът му бе прекалено тих, прекалено спокоен, но вече не я интересуваше. — Ако си сърдит, че не съм това, което си мислил, то е, защото е накърнено самолюбието ти.
Хана не можа да довърши, защото падна под тежестта му на леглото. Преди да бе успяла да го отблъсне, той прикова ръцете й от двете страни на тялото й. Бе предупредена колко можеше да е страшен гневът му, за това пишеше дори в досието му. Ала нищо не можеше да се сравни с това, да го изпита лично.
— Самолюбие ли? — процеди Бенет през зъби. Лицето му бе само на сантиметри от нейното. — Значи за теб аз съм още само това, което си чела, само това, което са ти казвали. — Болеше го, как го болеше. Той чувстваше как болката се разгаря в него, докато единствената възможност бе да я превърне в гняв. — Няма да те разочаровам.
Тя стисна краката му между бедрата си и почти успя да се освободи от него. Бенет обаче се премести и тялото му затисна нейното. Хвана я за гърлото и изпита мрачното удоволствие да усети как пулсът й запърха под пръстите му.
— Това няма да докаже нищо. — Хана успя да освободи едната си ръка, но той я хвана за китката. Пулсът й биеше и там, бързо и неравномерно. — Само ще унижиш и двама ни.
Това нямаше значение. Бенет бе преминал отвъд доброто и злото, истината и лъжата.
— Имаше време, когато мислех, че си плаха и неповторима. Това бе жената, на която исках да покажа само нежност. Към нея изпитвах такова търпение, такива нежни чувства. Ала за теб можем да си спестим такива неща, нали?
— Бенет, не прави това. — Каза го тихо, с пълното съзнание, че бе прекалено късно.
— Защо не? — Безразсъдството се бе върнало с пълна сила, предизвикано от предателството. — Това е нощ на лъжи и страсти.
Тя се подготви да се бие, за себе си и за него.
— Няма да ме изнасилиш.
— Не, няма. Но ще те имам.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Щеше да е сблъсък на воли, състезание за надмощие. По някакъв начин й бе по-лесно да мисли за това, докато устните на Бенет се притискаха към нейните. Той искаше не да прави любов с нея, а да я накаже, дори да я покори. Това, което ги бе довело дотук, бе не желание, а гняв. Хана не можеше да си позволи да го забрави, дори за момент.
И въпреки това целувката не бе жестока. Устните му се движеха върху нейните, горещи и твърди, по-скоро подигравателно, отколкото настойчиво. Ръката върху гърлото й не толкова я заплашваше, колкото я задържаше да не мърда. Стиснатите пръсти й напомняха за силата на ръцете му, които я бяха галили, за да я възбудят и прелъстят.
Тя заповяда на тялото си да лежи неподвижно и отпуснато под неговото, докато чакаше не просто шанса да се бори с него, а шанса да го победи.