Дишането й вече бе станало треперливо, очите й вече се затваряха.
— Да. Помня.
— Чудех се как такава кротка жена може само с вкуса си да накара коленете ми да затреперят.
— Целуни ме сега — настоя тя и го привлече към себе си.
Не бе каквото бе очаквала. Вместо страст имаше нежност, спокойствие вместо нетърпение. Хана объркано прошепна нещо в устните му. Бенет само я погали по лицето и я почака да се отпусне. Нещо повече, искаше тя да го приеме. Дори когато задълбочи целувката, Хана си остана нежна. Огънят го имаше, но той не пламтеше, а тлееше.
Правеше любов с онази Хана, която бе разбрал, осъзна тя и й се доплака. Към едната имаше страст, към другата симпатия. Как можеше Хана да се бори с друга жена, когато другата жена бе самата тя?
Въздъхна треперливо и спря да мисли. Щеше да му даде всичко, което й поискаше днес.
Бенет усети промяната — бавното, почти недоловимо отстъпление. Притисна устни към шията й. Искаше да й покаже, че може да има нещо повече от пламък и скорост. Ако имаха само няколко часа, щеше да ги използва, за да й даде всичката нежност, която би приела от него.
Леко я погали. Сега молеше, подмамваше, предлагаше това, което снощи бе взел. Без да бърза, гледаше как възбудата й нараства, докато слънчевите лъчи се процеждаха между листата и падаха върху лицето й. Целуна я по шията, докато й шепнеше обещания, мили думи, увещания. Думите, с които Хана му отвръщаше, бяха толкова тихи, че почти се разтваряха във въздуха.
Никога досега не бе любена така — сякаш бе скъпоценна, сякаш бе единствена. И през замъгленото си съзнание чуваше тихото бълбукане на водата върху скалите, усещаше уханието на тревата и на дивите цветя, които я изпъстряха. През полуотворените й очи слънчевата светлина изглеждаше златна и щедра върху кожата на нейния любим. Тя прокара ръка по нея и я усети гладка, стегната и топла.
Нейният любим. Хана привлече устните му към своите и му даде всичко, което имаше в сърцето си. Ако мястото бе вълшебно, такъв бе и моментът. Не бе мечтала толкова отдавна, че вече не помнеше, ала сега се отдаде на мечти.
Бе толкова всеотдайна, толкова податлива. Така бе искал да почувства това от нея. То стигаше далеч отвъд страстта, далеч отвъд желанието. Тя го докосваше така, сякаш цял живот го бе чакала. Целуваше го, сякаш бе първият й и единствен любовник. Колкото повече му даваше, толкова повече намираше той в себе си да й даде. Сенките над тях се преместиха и издължиха, докато те се галеха, предлагаха и откриваха.
Дори когато проникна в нея, това бе бавно и спокойно. Страстта все още се обуздаваше от по-силни чувства. Движеха се в хармония, почти болезнена в своето съвършенство. Хана обхвана лицето му с ръце и устните му срещнаха нейните.
Заедно достигнаха до върха и бавно се спуснаха.
— Искали сте да ме видите, мосю Дебок.
— Да, Рикардо. — Дебок вдигна чайника и наля. Възхищаваше се от английската традиция да се пие чай късно следобед. Толкова цивилизовано. — Имам за теб един малък списък за пазаруване. — Посочи с една ръка към бюрото до прозореца. — Искам лично да се погрижиш.
— Разбира се. — Винаги доволен от оказаното му доверие, Рикардо взе плътния кремав лист. — Направо от компанията ли да го поръчам?
— Ако обичаш. — Дебок добави в чая си сметана. — Предпочитам да запазим това у дома, така да се каже. Поръчката може да се достави на лейди Хана… В четвъртък. Няма нужда да й се предава прекалено скоро.
— Тя много рискува, като вкарва в двореца такъв опасен пакет…
— Имам пълно доверие на нашата английска приятелка, Рикардо. — Той си спомни как Хана бе седяла срещу него тази сутрин. Стегната, елегантна и изискана. Плановете му придобиваха такъв приятен привкус, когато се изпълняваха от нежни ръце. — Тя има определен стил, не мислиш ли?
— Класата, дори прикрита, си е класа, мосю.
— Точно така. — Дебок се усмихна и отпи от чая. — Не се съмнявам, че ще изпълни задачата си с класа. — Отново отпи и въздъхна. — Наистина се възхищавам от англичаните, Рикардо. Толкова са традиционни, толкова издръжливи. Не толкова страстни като французите, но толкова прекрасно прагматични. Във всеки случай, постарай се стоката да бъде изпратена от адреса в този списък. Не искам да минава през моите ръце.
— Разбира се.
— Подготвям маршрута, Рикардо. Отплаваме в края на следващата седмица. Ще се видя с лейди Хана още веднъж. Ще се погрижиш ли за подробностите?