— Както желаете.
— Благодаря ти, Рикардо. О, между другото, видя ли какъв венец беше изпратен на погребението на Буфе?
— Рози, както искахте, мосю.
— Отлично. — Дебок избра една от малките захаросани бисквитки от стилния поднос. — На теб може да се разчита.
— Старая се, мосю.
— Тогава приятна вечер, Рикардо. Съобщи ми, ако се чуе още нещо за инцидента в театъра. Много съм притеснен от досегашните доклади.
— Ще ви съобщя. Довиждане, мосю.
Дебок се облегна назад и захапа бисквитата. Рикардо продължаваше да му доставя голямо удоволствие. Един интелигентен мъж с изтънчени наклонности бе чудесно допълнение към неговия персонал. Дебок бе сигурен, че Рикардо би бил много благодарен да получи задачата да се справи с Хана, когато приключеше работата си. Бе изкушаващо, ала той се отказа от тази идея.
Сам щеше да се справи с Хана. В края на краищата, най-малкото, което можеше да стори, след като тя изпълнеше най-свидното му желание, бе да се погрижи Хана да умре колкото е възможно по-безболезнено.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Хана изглеждаше много спокойна, докато пиеше чая си в библиотеката. Тя слушаше как Рийв докладва на Малъри, вметваше по нещо, когато я попитаха, после отново потъваше в мълчание.
Бенет веднъж бе започнал да й показва библиотеката. След това се бяха насочили към музикалната стая. И той я бе целунал. Тогава ли животът й наистина бе започнал да се променя? Тогава ли, или в онзи ден на плажа, когато й бе дал раковината? А може би беше онази първа нощ в градината.
— Съгласна ли сте, Хана?
Тя се стресна и се прокле, задето си бе позволила да се разсее в такъв критичен момент. Имаха само тридесет минути за разбора, половината от които вече бяха минали. Дори между стените на двореца бе опасно да се срещат.
— Извинете, бихте ли повторили това?
Арманд я наблюдаваше и се чудеше дали плещите й бяха достатъчно силни, за да издържат на тази тежест.
— Последните няколко дни бяха много напрегнати. — В гласа му нямаше критика, а загриженост. Хана би предпочела критиката.
— Последните две години бяха много напрегнати, Ваше Височество. — После тя вдигна рамене с жест, който изразяваше по-скоро съгласие, отколкото отрицание.
— Ако започвате да се уморявате — заяви Малъри със своя нетърпящ възражение глас, — по-добре е да го знаем сега.
— Аз не се уморявам. — Хана срещна очите му, без да трепне. — Мисля, че досието ми го доказва.
Преди Малъри да бе успял да се обади отново, Рийв се намеси. Бе уморена, той го знаеше, ала трябваше да заложи на шанса тя да издържи още няколко дни.
— Можем ли да обобщим? Можем да приемем, че Дебок вече е поръчал материалите, които сте поискали. Откъде смятате, че ще ги достави?
— Атина — отвърна Хана незабавно. — Имам силното усещане, че ще ги изтегли от собствената си организация. Там той се чувства напълно сигурен, неуязвим. Не би рискувал да поръча от външни източници. От другите ми доклади знаем, че поддържа склад в Атина. Има и други, разбира се, но мисля, че ще отиде там заради близостта с Кордина.
— Ще се свържем с нашите хора там и ще проверим дали има сведения за придвижване на експлозивни материали. — Малъри си го отбеляза. — Ако имаме късмет, ще приберем клона му в Атина, щом го хванем тук.
— МОС няма да направи нищо в Атина, Париж, Лондон или Бон, преди да имаме неоспорими доказателства срещу Дебок тук. — Тя остави чашата си. — За това отговарям аз, мосю.
— Добре. — На Малъри това очевидно не му харесваше, ала кимна.
— Ще бъдат ли доказателствата достатъчно силни, когато Хана получи експлозивите? — Арманд погледна към нея, после към Рийв. — Тя се е договорила за задачата и заплащането, поискала е материалите. Когато те са доставени, може ли да смятаме, че с това нещата приключват?
Хана понечи да отговори, после се отказа. Щеше да остави Рийв да обясни. Той бе роднина.
— Ще имаме достатъчно доказателства, за да го арестуваме, може би за да му предявим обвинения. Но дори ако материалите се проследят до Атина или до някоя друга от компаниите на Дебок, това няма да е достатъчно, за да го обвиним в заговор. Той е достатъчно предпазлив, за да не се забърква в такива делови сделки.
Делови сделки, помисли Арманд, барабанейки с пръсти по облегалката на фотьойла.
— А искането му Хана да избие семейството ми?
— Хипотетичната му теория какво ще се случи, ако стане такова нещо — поправи го Рийв. — Ваше Височество, аз разбирам, много добре разбирам колко е неприятно, че в момента не можем да приключим случая с наличните доказателства. Веднъж го бяхме прибрали за повече от десет години и това не го спря. Ако искаме да разбием Дебок веднъж завинаги, да разкъсаме всички тези връзки и да сложим край на контрола му върху Европа, трябва да имаме солидни и неоспорими доказателства за убийство и заговор. Хана ще ни ги даде до няколко дни.