народът го нарекъл при възкачването, щяло да бъде мирно
и процъфтяващо. Щедростта на Негово величество била
пословична, а Червената цитадела се превърнала в място
за поезия и разкош. Крал Визерис и кралица Емма били
домакини на множество пирове и турнири и обсипвали със
злато… и почести многобройните си фаворити.
Принцът - Ренегат или Братът на краля
В центъра на увеселенията, обгрижвана и обожавана
от всички, била принцеса Ренира, малкото момиче, което
певците в двора скоро нарекли Радостта на кралството. Макар
да била само на шест, когато баща й седнал на Железния
трон, Ренира била зряла за годините си, ярка и самоуверена, и красива, по начин, по който само някой с драконова кръв
може да бъде красив. На седем години тя станала драконов
ездач, издигайки се в небето на гърба на млад дракон, когото
нарекла Сиракс — на името на богиня от стара Валирия. На
осем, като много други благородни момичета, принцесата
била направена виночерпец… но само на нейния баща, краля.
На трапеза, на турнир или в двора, Визерис рядко можел да
бъде видян без дъщеря му да е до него.
Междувременно досадата на управлението била
оставена основно на Малкия съвет на краля и на неговата Ръка.
Сър Ото Хайтауър останал на тази длъжност, служейки на
внука, така както служел на бащата. Той бил способен човек, това признавали всички, макар много да го считали за горд, безцеремонен и надменен. Колкото по-дълго служел сър Ото, толкова по-властен ставал, казвали. И много велики лордове
и принцове започнали да се възмущават от държанието му и
да завиждат на достъпа му до Железния трон.
Най-големият от съперниците му бил нашият принц-
ренегат: Демън Таргариен, амбициозният, буен, по-малък
брат на краля.
Колкото очарователен, толкова и избухлив, принц
Демън спечелил рицарските си шпори на шестнадесет, а сам
Стария крал му бил връчил Тъмна сестра като признание за
неговата храброст. Макар да се оженил за господарката на
Рунстоун през 97 година сл. З. Е., по време на царуването на
Стария крал, бракът не бил успешен. Принц Демън намирал
Долината на Арин за скучна («В Долината мъжете чукат
овце», пишел той. «Не може да ги вините, овцете им са
по-красиви от жените им.»), и скоро започнал да изпитва
неприязън към своята лейди съпруга, която той наричал
«моята бронзова кучка», заради бронзовите доспехи изписани
с руни, които лордовете Ройс носели.
Джордж Р. Р. Мартин
По време на възцаряването на брат му на Железния трон, принцът подал молба за разтрогване на брака си. Визерис му
отказал, но позволил на Демън да се върне в двора, където да
участва в Малкия съвет, служейки като надзорник на хазната
от 103–104 и като юстициар в продължение на половин година
през 104.
Управлението обаче отегчавало този войнствен принц.
Нещата тръгнали по-добре, когато крал Визерис го направил
командир на Градската стража. Намирайки стражите
лошо въоръжени и облечени в остатъци и парцали, Демън
въоръжил всеки мъж с кама, къс меч и тояга, облякъл ги в
черни плетени ризници (с нагръдници за офицерите) и им дал
дълги златисти плащове, които те можели да носят с гордост.
Оттогава мъжете от Градската стража станали известни като
Златните плащове.
Принц Демън жадно се захванал с делата на Златните
плащове и често обикалял уличките на Кралски чертог
с хората си. В това, че въвел повече ред в града никой не
можел да се съмнява, но наказанията му били зверски. Той
намирал удоволствие в отрязването на ръцете на джебчиите, кастрирането на изнасилвачите и отсичането на носовете на
крадците. През първата си година като командир бил убил
трима мъже при улични свади. Не след дълго принцът станал
добре известен във всички мрачни места на Кралски чертог.
Той бил станал обичайна гледка в кръчмите (където пиел
безплатно) и в комарджийските ями (откъдето винаги излизал
с повече монети, отколкото имал на влизане). Макар да бил
изпробвал безброй курви в градските бордеи и се говорело, че
има особена слабост към дефлорирането на девици, известна
лисенска танцьорка скоро станала негова фаворитка. Тя
носела името Мисария, макар нейните съперници и врагове
да я наричали Мизерия, Белият червей.
Тъй като крал Визерис нямал жив син, Демън считал