Выбрать главу

Младия крал нямал още тридесет години. Великият майстер

Рунситър пръв започнал да склонява Негово величество да

се ожени повторно и дори предложил подходяща избраница

— лейди Лена Веларион, която тъкмо била навършила

дванадесет. Лейди Лена била пламенна млада девица, току-

що разцъфтяла, наследила красотата на истинска Таргариен

от майка си Ренис и дръзкия, приключенски дух на баща си —

Морския змей. Както той обичал да плава, така Лена обичала

да лети и яздела не кой да е дракон, а самата Вхагар — най-

стария и най-огромния от всички дракони на Таргариен след

смъртта на Черния ужас през 94 година сл. З. Е. Вземайки

момичето за съпруга, кралят можел да запълни пропастта, която се разраствала между Железния трон и Дрифтмарк, изтъкнал Рунситър. А и от Лена със сигурност щяло да излезе

блестяща кралица.

Трябва да се каже, че Визерис I Таргариен не бил крал

със силна воля — винаги дружелюбен и обичащ да се харесва, той разчитал предимно на мнението на хората около себе си

и по-често постъпвал както са го посъветвали, отколкото по

друг начин. В този случай, обаче, Негово величество имал

свое мнение, и никакви доводи не можели да го променят.

Щял да се ожени отново, да… но не и за дванадесетгодишно

момиче и не поради държавни съображения. Друга жена била

привлякла погледа му. Той обявил намерението си да се ожени

за лейди Алисънт от дома Хайтауър — умната и прекрасна

осемнадесетгодишна дъщеря на Ръката на краля, момичето, което четяло на крал Джеерис, докато той умирал.

Хайтауър от Староград били стар и благороден род с

безукорно потекло и срещу решението на краля не можели

да бъдат повдигнати възражения. Но дори и така, пак

имало хора, които мърморели, че Ръката бил надскочил

положението си и с тази цел бил довел дъщеря си в двореца.

Някои дори се съмнявали в целомъдрието на лейди Алисънт,

Джордж Р. Р. Мартин

предполагайки, че била отдала девствеността си на принц

Демън, а след това била приемала в ложето си и крал Визерис

още преди смъртта на кралица Емма. Според слуховете, в

Долината принц Демън бил бичувал почти до смърт слугата, който му донесъл новината. Морския змей също не бил

доволен. Домът Веларион бил подминат за пореден път, а

дъщеря му Лена — презрително отхвърлена, както синът му

Ленор бил отхвърлен от Великия съвет през 101 г., а жена му

отхвърлена от Стария крал през 92 г. (Самата лейди Лена не

изглеждала притеснена. «Нейна светлост проявява много

повече интерес към летенето, отколкото към момчетата», отбелязал нейния майстер.)

* * *

На сватбата на крал Визерис и Алисънт Хайтауър през 106

година сл. З. Е., се забелязвало отсъствието на дома Веларион.

На пира принцеса Ренира наливала виното на мащехата си, а

кралица Алисънт я целунала и я нарекла «дъще». Принцесата

била сред жените, които разсъблекли краля и го изпратили до

брачното ложе. Смях и любов царували в Червената цитадела

онази нощ… докато от другата страна на залива на Черна вода, лорд Корлис — Морския змей, провеждал военен съвет с брата

на краля — принц Демън. Принцът не можел повече да понася

Долината на Арин, Рунстоун и своята лейди съпруга. «Тъмна

сестра е изкована за по-благородни цели от коленето на

овце», се говори, че казал на лорда на Приливите. «Тя е жадна

за кръв». Но не въстание имал предвид принцът-ренегат, а

виждал друг път към властта.

Веригата от скалисти острови между Дорн и Спорните земи

на Есос, наречена Каменни стъпала, била отдавна обитавана

от изгнаници, заточеници, корабокрушенци и пирати. Самите

острови не били особено ценни, но местоположението им

давало пълен контрол над морските пътища към и от Тясното

море и търговските кораби, прекосяващи тези води, често се

оказвали плячка за островните обитатели. И все пак, векове

наред тези набези не били нещо повече от неудобство.

Принцът - Ренегат или Братът на краля

Десет години по-рано обаче, свободните градове Лис, Мир и Тирош оставили настрана древните си вражди, и се

съюзили във война срещу Волантис. След като победили

Волантис, трите града сключили «вечен съюз» и се превърнали

в нова значителна сила: Триархията, или, както били по-добре

познати във Вестерос — Кралството на Трите дъщери, или