— Била си ти, любима моя. — Усмивката му беше сладка, завладяваща, влюбена. Той целуна връхчетата на пръстите й. — Знаех, че си ти.
— Да. Аз бях. — Тя издърпа кръста изпод деколтето си и му го показа.
— От години не вярвах в Господ. Защо да почитам с молитвите си един Бог, който ме подложи на такива нечовешки изпитания? Но сега имам доказателството за Божията милост. Имам теб и твоята любов. Мога да ти отвърна единствено с взаимност. — Той й показа белега, прогорен в дланта му. — Не знам дали това е достатъчно, но се надявам, че стига.
Тя сложи пръст върху устните му.
— И аз не знам дали е достатъчно. Но ако обещаеш да ме обичаш завинаги, мисля, че ще стигне.
Той я целуна така, сякаш би умрял, ако не бе намерил упоение в устните й.
— Моя мила Сорша, все едно какво ще се случи оттук нататък, ти имаш повече помощници, отколкото си очаквала. Я виж кой стои зад теб!
Тя насочи вниманието си от Рейнджър към двете жени, които я бяха подкрепяли по време на битката.
Дребна блондинка с пищно тяло.
Изненадващо висока, стройна брюнетка.
И двете облечени в нещо като войнишка униформа.
И двете толкова познати.
— Кларис? Ейми? — Сорша се събуди от дългия сън на самотата и неизречените страховете.
— Сорша! — едновременно извикаха двете и се втурнаха към нея. Тя се засмя през сълзи, докато нейните сестри я прегръщаха и бърбореха несвързани изречения, мъчейки се да поберат десет години в един миг.
Кларис й каза своите новини. Ейми — също.
— Момче? — обърна се Сорша към Ейми. — Момиче? — каза на Кларис.
Тя вдигна поглед и съзря Рейнджър, застанал до двама други мъже, които ги гледаха с доволен блясък в очите.
— Извинете ме. — Тя целуна сестрите си. — Извинете. Върна се при Рейнджър и улови ръката му. — Ти ли ги доведе заради мен?
— Веднага щом се прибрахме в Бомонтен, изпратих покани по специален пратеник. Наложи се да почакат до пролетта, но…
— Толкова си добър към мен! Тъй умен и чудесен! Как да ти се отплатя?
Озова се в обятията му, преди да е гъкнала. Рейнджър я наведе назад и я целуна. Без преструвки. Без финес. Просто с великолепна страст и огнена възбуда.
Целувката му разпали нейния плам и подхрани нейното желание.
Тя обви ръце около врата му и го вкуси сладостно, давайки му всичко, което изпитваше в душата си, защото така трябваше да бъде.
Защото бяха едно цяло.
29
— По мое време в тронната зала не топуркаха бебета. Стояха си в детската стая при бавачките, както си му беше редът. — Кралица Клаудия почука с бастуна си по мраморния под и удостои правнучката си с гневен поглед. По нейно време светът не гъмжеше от анархисти, децата си знаеха мястото и коронацията на новите крал и кралица се считаше за церемония, достойна за уважение, а не цирк, в който прислужничките тичаха с фуркети в устата, из тронната зала бяха разхвърляни купища фусти, а трите й внучки прекарваха повечето си време, превити от смях. Очевидно се смееха на нея, безпомощната старица.
Малката Сорша веднага й се ухили, разкривайки пет идеални млечни зъбки, и закрачи към величествената си прабаба.
— Някой да прибере това дете, преди да е олигавило копринената ми рокля! — заповяда тя.
Кларис грабна момиченцето си и напевно попита:
— Ще олигави ли мъничката Сорша копринената рокля на баба? Ще я олигави ли? Ще я олигави ли?
— Кларис, тя ще олигави твоята копринена рокля — отбеляза Ейми. — Внимавай! Ето!
Когато от устата на бебето се проточи дълга лига, трите внучки на кралица Клаудия се засмяха възхитено. Все едно детето беше направило нещо умно. Кралица Клаудия не разбираше как е отгледала три толкова разхайтени внучки.
Но поне бяха плодовити. Кларис бе родила малката, Ейми си имаше момченце, което спеше в люлката, и въпреки че Сорша си мълчеше упорито, кралица Клаудия беше живяла достатъчно дълго, за да разбира какво значи този блясък в очите. От три месеца най-малката й внучка изпълняваше своя дълг към династията. През зимата щеше да дари наследник на двете кралства.
Но първо трябваше да бъде коронована. Церемонията започваше след по-малко от два часа, а никоя от принцесите не беше готова — освен Кларис, която сега имаше бебешки лиги по рамото си.
— Още колко ще се бавите? — попита старата кралица, изгубила надежда.
— Всички сме фризирани, Кларис е готова, а аз само трябва да си облека роклята. Сорша е зад паравана и се оплаква, че корсетът е много стегнат. — Ейми смигна на баба си като някой буен хлапак.
Кралица Клаудия се раздвои между желанието да я укори и да я привика при себе си, за да чуе от нея дали сестра й е бременна.