Той запристъпва от крак на крак с неясната надежда, че ще види Сорша. Щеше да прецени в какво състояние е тя по лицето й. Беше нужно да огледа ситуацията от всички ъгли, да напрани оценка на опасността.
— Значи си длъжна да се омъжиш? — попита я едно от момичетата.
— В края на краищата няма как да го избегна. Трябва да дам наследник на Бомонтен. — Сорша въздъхна патетично.
Рейнджър безшумно се измъкна иззад паравана с цялата гъвкавост, която беше усвоил в последните години, и надзърна в кухнята. Видя високите прозорци и дългата маса затрупана с чинии. Мадам Пинчън се беше разположила на един грамаден стол. Пет-шест леко облечени дами се бяха настанили по пейките. Сорша стоеше между една блондинка и една кестенява красавица и очевидно се чувстваше като у дома си. Нещо повече, изглеждаше щастлива и толкова женствена, че той се зачуди как изобщо е успяла да заблуди някого с маскировката си.
— Може би ще се омъжиш за принц — предположи прелестната дама с кестенявите коси.
— Да, Ивлийн, съпругът ми ще бъде принц. — Сорша я сграбчи за ръката и изрече с престорен ужас: — Но ако знаеш на какви принцове съм се нагледала!
Мадам го изгледа предупредително и Рейнджър се дръпна зад паравана. В кухнята нямаше как да се скрие убиец. Той нямаше да сваля гарда, но вярваше, че сега-засега са в безопасност.
Сорша продължи:
— Има принцове с брадавици и с развалени зъби, има стари принцове, които вонят… Най-хубавият принц, когото съм виждала, беше годеникът ми Рейнджър, ала и той не беше стока, бог да го прости.
Но какви кусури му беше открила! Добре де, беше егоистичен, суетен и си придаваше излишни важности, но в сравнение с другите принцове направо си беше цвете за мирисане. Той долепи ухо до паравана и мълчаливо я подкани да се спре по-подробно на въпроса.
— Какво не му беше наред на твоя Рейнджър? — попита Мадам.
— Човек не бива да говори лошо за мъртвите — превзето отвърна Сорша.
— Откъдето и да го погледнеш, човек не бива да говори лошо и за живите. — Мадам умишлено повиши тон. — Ако този Рейнджър е бил вятър работа, бил е и толкоз. Късно му е да се промени.
— Беше истински красавец — жално въздъхна Сорша. — И имаше хубави зъби.
— Добрият външен вид още нищо не значи — каза нечие дръзко гласче.
— Кажи ни с какво предизвикваше у тебе неприязън — нареди Мадам.
Да, кажи ни.
— Докато бяхме малки, Рейнджър беше свястно момче. Все гледаше да ме дразни, но не беше лош по сърце. Обаче си нямаше моята баба да го научи на смирение. Вярваше на всички ласкателства, с които го обсипваха придворните. Смяташе се за дар Божи. Да, ама не!
Хей, нали не биваше да говорим лошо за мъртвите. По-полека!
— Въобразяваше си, че е нещо повече от мен, защото е момче, защото е по-голям и защото бяхме сгодени още от люлката.
— Не му се е наложило да си помръдне пръста, за да те завоюва — обобщи Ивлийн.
— Точно. Бяха го лепнали за мен — така се изразяваше — и изобщо не ме ценеше. За него стоях по-ниско от кучето или от коня му.
Но сега те ценя. Ти си моят ключ за кралството. Ще се погрижа и ти да ме оцениш.
— Уверявам ви, че от мен щеше да излезе добра владетелка. А той не ставаше за крал. Не знаеше що е такт и не умееше да управлява хората.
Но се научих. Точно сега те управлявам като кукла на конци.
— Вярваше твърдо в собствената си правота. — Сорша се засмя горчиво.
Презрението й го жегна. Да, бе пожелал да чуе какво не е харесвала у него, но чак пък толкова…
— Аз щях да свърша черната работа, а той щеше да обере лаврите — завърши Сорша.
Този болезнен анализ на характера му го остави без дъх.
— Но всички принцове са един дол дренки. — Сорша като че ли потрепери.
— Ние тук си изкарваме по-хубаво от нея — обади се блондинката.
— Горката принцеса. — Мадам преливаше от съчувствие. — Трябва да направим на Сорша подарък.
— Съвет как се кастрират мъже? — Дързостта в гласчето на дамата смрази Рейнджър.
— Не, Хелън — търпеливо отвърна Мадам. — Мислех си за нощница, която гарантирано ще я преведе бързо през мъчението на първата брачна нощ.
— Не, и бездруго бяхте твърде добри към мен.
Малката глупачка говори сериозно.
— Ти си най-голямото ни развлечение от седмици насам. Хайде, изправи се и дай да те видим. — При тази заповед столът на Мадам застърга отново. — Тя е приблизително с твоите мерки, Хелън. Дай и онази нова дантелена нощничка.