— Къде е тя? Ако ти е написала бележка, защо не те чака на балкона? Казвам ти, тая работа не ми харесва. — Черната коса и тъмните очи на Цезар много напомняха Рейнджъровите, и нищо чудно: той бе негов трети братовчед, с две години по-голям от него и най-красивият от групата.
Но Рейнджър бе избраникът на Жулиен.
— Ревнуваш! — викна му той.
— За бога, Рейнджър, това не ти е игра! Преследват ни! — Гласът на Цезар плющеше като камшик.
За един миг хладният разум се възцари в главата на Рейнджър. От смъртта на баща му, краля, бунтовниците бяха станали силни. Твърдяха, че той е млад, разглезен и негоден да поеме управлението. Армията на Ришарт чакаше своя млад принц да я поведе в съдбовна битка и да докаже своята пригодност. До тази битка оставаха няколко часа.
Вместо да мисли с мозъка си, той се катереше по балкона, за да изпълни повелята на нагона си. Рейнджър погледна надолу и се зачуди дали Цезар е прав, дали да не си тръгне, докато още може, и да остави удоволствието за по-късно.
И тогава клонът се счупи. Рейнджър загуби опора под краката си, увисна на една ръка, помъчи да се задържи за нещо… почувства се глупаво.
Естествено приятелите му щяха да го сочат с пръст и да зареват от смях — нали си бяха магарета!
Вместо това те потънаха в гробовно мълчание, сякаш бяха твърде надути, твърде важни, твърде натоварени със сериозни задачи, за да се държат нормално.
Това го вбеси.
Наистина ли си въобразяваха, че са много по-умни и по-зрели от него? Наистина ли си въобразяваха, че той е разглезен и лигав? Щяха да видят те!
Той възвърна равновесието си и продължи да се катери, само че по-внимателно, с по-малка грижа за външния си вид и позата си и с повече грижа да достигне крайната си цел.
Радваше се, че Жулиен не го видя как се изложи. Но Цезар имаше право. Къде бе тя? Защо не го чакаше на терасата?
Сантиметър по сантиметър той си проправи път до мраморната балюстрада. С лекота се преметна на балкона. Взря се в отворената врата и в дръпнатите завеси. Нервите му изпращаха предупредителни сигнали.
Къде беше Жулиен?
Той погледна долу към приятелите си. Те стояха на малка групичка и мърмореха отвратено.
Рейнджър не можеше да слезе долу. Не можеше да признае, че е сгрешил.
Измъкна меча си от ножницата и пропълзя напред. Раздели завесите.
Тя го чакаше — изтегната на леглото, великолепна в голотата си, окъпана в сиянието на една-единствена свещ — Жулиен, графиня Дюбел, неговата първа и най-добра любовница.
— Скъпи. — Дрезгавият й плътен глас му обеща всички удоволствия с тази едничка дума. Тя протегна ръце. — Ела при мен.
Благоразумие, логика, предпазливост — всичко излетя от мозъка му. Той се втурна в стаята, решен само на едно — да потъне в тялото й, да я яхне като хала, и после пак.
Вложи цялото си страстно възхищение и желание в прегръдката.
Тя се изкикоти и се отдръпна.
— Скъпи, толкова много медали и копчета… Бързо. Бързо! Съблечи се за мен. Покажи ми разкошната си млада плът и ме пронижи с огромното си ненаситно копие!
Благоразумието му се завърна в миг. Преди тя никога не искаше от него да бърза. Даже се оплакваше, че е прекалено импулсивен и припрян.
Тогава тя се усмихна… и чувствено облиза пълните си, рубиненочервени устни.
Не му трябваше втора покана. Разкъса дрехите си, мятайки ги, където му падне. Палтото му, коланът му… мечът, пистолетът, ботушите, панталоните. Изправи се гол пред нея за рекордно време — силен, млад, мъжествен, а пулсиращата му ерекция наистина беше огромна — непосилно огромна и със сигурност надвишаваше размерите на граф Дюбел.
— Браво, скъпи. Сега почакай минутка. — Тя протегна ръце над главата си и тежките й кръгли гърди се надигнаха съблазнително.
Похотта бушуваше в него. Рейнджър трепереше от страст, не виждаше и две пред очите си, ушите му бучаха… Докато зад него не звъннаха мечове.
Той се завъртя и видя срещу себе си седем остриета. Държаха ги седем кавалери, облечени в ливреята на граф Дюбел. Гледаха го нахално и се хилеха.
Една мисъл пробягна през съзнанието му: „Трябва да защитя Жулиен!“
— Скрий се зад мен, любима! — изкрещя той.
Тя се плъзна зад него.
Той застана между нея и острите мечове.
Тя започна да се движи ту наляво, ту надясно.
Рейнджър се движеше с нея, без да изпуска мечовете от поглед. Собственият му меч… лежеше небрежно захвърлен под прозорците. Пистолетът му… беше го оставил на нощното шкафче, но мръднеше ли към него, кавалерите го отпъждаха.
Копелетата му се присмиваха. На висок глас. Забавляваха се с принца, когото бяха пленили гол и невъоръжен.
Но той не беше съвсем невъоръжен.