— При мен! — изкрещя той към прозорците. — При Рейнджър!
Това беше зов на отчаян човек.
Войните на Рейнджър скоро щяха да бъдат тук. Щяха да се изкачат по решетката, а после по балкона…
Точно когато тази ободрителна мисъл прекоси съзнанието му, отдолу се чу писък.
Писък на предсмъртна агония. Рейнджър се закова на място.
Кой? Кой беше умрял? Братовчед му Цезар? Хектор, тъй щастлив и весел, тъй щедър? Емилио, негов връстник и най-добър приятел? Хардуин, с пъргав ум и поетична душа? Или Марлон, практичен и твърдоглав?
Чу се звън на саби. Разнесоха се викове. Засадата за Рейнджър включваше и хората му.
— Добре дошъл, млади принце.
Рейнджър рязко извърна глава при звука на този вежлив глас. Граф Дюбел бавно излезе иззад завесите. Според жените узурпаторът бе красив: русокос, синеок, атлетичен, с усет към модата и отличен вкус за дрехи, които да подчертават всички предимства на физиката му. Този трийсет и три годишен мъж беше в разцвета на силите си. Сега той стоеше, плющейки с кожения си камшик, и злорадстваше над новата си придобивка.
— Вярвам, че взехме най-важната фигура в нашата шахматна игра. — Граф Дюбел се усмихваше. Усмихваше се така, сякаш вече бе спечелил войната.
Но той не беше наясно с фактите. Рейнджър нямаше да допусне той да се нахвърли на Жулиен с тази рапира в ръката си.
О, боже. О, боже. Неговата глупост беше убила приятел. Може би… всичките му приятели.
Грозеше го смърт, а в момента Рейнджър не изглеждаше като романтичен герой. Не беше добродетелен. Не се държеше като герой. Сърцето му препускаше, ръцете му трепереха.
Но той можеше да бъде храбър. Можеше да защити Жулиен.
Ала тя се бе дръпнала назад, докато той слушаше звуците от битката долу.
— Жулиен! — изкрещя той.
Тя го погледна надменно през рамо и се плъзна към граф Дюбел, който обви ръка около талията й и я притисна към себе си. Двамата погледнаха Рейнджър.
Усмихваха се.
Рейнджър не можеше да проумее този нов ужас.
— Скъпа, не си ме излъгала! — удиви се графът — Сгащи го за топките.
В гърлото на Рейнджър се надигна горчилка.
— Не е ли сладък? — Графиня Дюбел постави ръка на кръшното си дупе. — Дори сега не може да свали очи от мен. Още го е вдигнал и иска да ме докопа.
Тя го беше предала! Жулиен го беше предала. Него и другарите му. Под прозореца се чуваха звуците на утихващата битка. Рейнджър знаеше, че това не е защото момчетата му са удържали блестяща победа. А защото са били разгромени.
Клопка. Приятелите му се опитаха да го предупредят, но той беше прекалено инатлив и похотлив, за да признае, че имат право.
Тя му беше заложила капан. А той се беше хванал. Граф Дюбел плъзна поглед по тялото му, по слабините му и се усмихна криво.
— Младият Рейнджър доказва, че кралското семейство не се е възкачило на трона благодарение на внушителния си размер.
— Скъпи, казах ти вече. — Графиня Дюбел погали мъжа си по ръката — Той е кръгла нула в сравнение с теб.
На Рейнджър беше казала абсолютно същото за графа.
Жулиен стоеше гола пред войниците на Дюбел, а те се държаха така, сякаш са свикнали с гледката. Графът я помилва по бедрото, после плъзна ръка между краката й и започна да я разтрива и мачка. През последните две години тя беше примамила Рейнджър — отначало прикрито, после отявлено — със съблазните си. Беше го прелъстила, беше го научила как да се люби, беше ласкала самолюбието му, беше го вкарала в капан.
Всичко е било лъжа. Отдавала му е тялото си, защото не е придавала никакво значение на това, с кого е в леглото.
— Ти си просто една курва — осъзна Рейнджър.
Смехът й отекна звънко в спалнята.
— Всички го знаеха, освен теб, скъпи. Всички, освен теб.
Хората на Дюбел го притиснаха към стената с извадените си мечове. Лицата им бяха ухилени.
Ако Рейнджър имаше капчица чест, щеше да се наниже на остриетата.
Обаче не му стигна кураж. Нищо че другарите му бяха мъртви. Нищо че беше стъпкал благородното си име в прахта. Нищо че бе накърнил достойнството на баща си, на дома си — все пак беше на седемнайсет. Беше млад. Целият живот бе пред него. Сигурно щеше да настъпи някакъв обрат. Сигурно някак си щеше да си отмъсти и да спаси потъпканата си чест.
Граф Дюбел очевидно беше видял прилива на надежда в очите му, защото бавно излезе на балкона.
— А-а-ах! Май две от приятелчетата ти са мъртви. Един кърви. Или не, взимам си думите назад. Всичките кървят, обаче на тоя червата му просто висят навън.
Рейнджър скочи към прозореца.
Остриетата го спряха.
— Гледай да не се нараниш, скъпи. — Жулиен се изправи пред него и заби нокти в гърдите му, оставяйки пет мънички червени полумесеца. Тя чувствено облиза кръвта по пръстите си.