Тя впи пръсти в раменете му, изви се като котка и изстена в сладката пещера на устата му.
Нещо в него се пречупи, навярно въздържанието, което си беше наложил, защото я притисна здраво към себе си. Задълбочи целувката и размърда хълбоци срещу нейните — бавно триещо движение, изключително животинско и първично, и страшно възбуждащо. Сорша прекъсна целувката.
— Арну, мисля, че трябва да спрем — прошепна тя.
— Мисля, че сега не е моментът да мислиш. — Той я зацелува отново и езикът му определи равномерен ритъм в глъбините на устата й, който някак си разпространи сладко напрежение в корема й.
Тя обви бедро около кръста му, мъчейки се да успокои палещото желание между краката си.
Той шумно си пое въздух и вдигна глава.
Погледът му я прониза. Лицето му се беше изопнало. Брадичката му беше вирната решително. Тъмното му око я гледаше съсредоточено. Безмилостно. С намерението да я убие.
Сорша затаи дъх в пристъп на страх.
Не, не да я убие. Да я обладае.
Обаче тялото й изглежда не успяваше да направи разликата. Яростта сякаш сияеше от порите му и Сорша я обхвана страх. Кръвта й забуча във вените, търсейки кислород от бездиханните й дробове.
Той искаше, възнамеряваше да я обладае. Да нахлуе в нея, да я прониже и да я притежава. Дамите й бяха обяснили процеса. Бяха й описали всичко в големи подробности. Които тя чак сега започваше да разбира. Интимност? Да. По-голяма, отколкото човек може да си представи. Сорша се отдръпна, стисна здраво колене и се опита да го отблъсне… да облекчи напрежението, което се трупаше в нея въпреки страха й.
Но не се получи. Този Арну властваше над нея, отвеждаше я на пътешествие, без да се интересува дали на нея й се пътува или не. Поглъщаше я с поглед както вълка — Червената шапчица.
В слабините й се зароди очакване. Още се боеше, но поне веднъж в живота си се изправяше очи в очи със страха си и с предизвикателството, което животът поставяше пред нея.
Желаеше ли да последва Арну неизвестно къде? Желаеше ли да приеме този мъж в тялото си и в равна мярка да открие и даде удоволствие?
Да, трябваше да се омъжи за принц. Трябваше да дари престолонаследник на страната си. Трябваше да пожертва остатъка от живота си в името на дълга. Ала обучението й като принцеса включваше и умението да познаваш възможностите и да се възползваш своевременно от тях.
Това беше уникална възможност. Слънцето грееше. Ветрецът подухваше. Намираше се насред пустошта с един добър, честен мъж, когото харесваше, и който, изглежда, я боготвореше.
Възможност ли? Щеше да се възползва от нея.
Или по-скоро той щеше да се възползва от нея. Арну я бутна на земята. В жеста му нямаше никакъв финес; резките му движения не изразяваха загриженост за деликатните й сетива. Когато тя се просна на тревата, той коленичи до нея и свали дрехите й. Две ризи, панталоните, долните гащи, обувките. Сорша беше гола в светлината на яркия ден и не знаеше какво да прави, накъде да гледа, къде да сложи ръцете си.
Дивото му, сурово изражение омекна. Той докосна сребърния кръст на гърдите й.
— Сестрите ми също насят такъв. — Тя повдигна несигурно верижката.
— Значи ти служи да не ги забравяш. — Той клекна на пети и погледна тялото й. Втренчи се в нея, сякаш преди тя живееше в мечтите му, а сега населяваше неговата действителност.
Стори й се, че в окото му блесна сълза. Надигна се на лакти се взря в него. Да, това бяха сълзи.
— Какво има? — нежно го попита тя. — Да не би да плачеш?
— Случвало ли ти се е да плачеш от чисто удоволствие? — Дрезгавият му глас издаваше бушуващите му емоции. — Никога не съм виждал красота като твоята.
Дали се чувстваше поласкана? Развълнувана? Да, да и да. Той беше толкова добър, толкова внимателен. Страхът й се стопи като лански сняг.
Той осъществи желанието й, преди тя изобщо да е разбрала за съществуването му.
Искаше това място и това време, скрити от реалния живот и защитени от побитите камъни. Искаше да е гола, да се препича на слънчевата светлина, да се радва на усещането за кожата си върху хладната трева. Искаше да се покаже на Арну и да види как този корав, прям мъж трие сълзите от лицето си.
Той беше красив. Измъчен. Отчаян от копнеж по… нея.
Протегна се и чувствено прокара пръст по зърното й.
Този бегъл контакт накара всяко косъмче по тялото й да настръхне. Зърното й щръкна. Сорша притвори очи и остро почувства всяка миризма, всеки звук, горещото слънце, хладната земя. Този мъж изостряше възприятията й. Благодарение на неговото докосване тя усещаше въртенето на земята, кръговрата на годишните времена, стареенето на камъните около тях — процес тъй бавен и неуловим.