Когато се отпусна задъхано на земята, без да може да помръдне, обляна в пот и изцедена до капка, Арну се изправи и я покри с тялото си.
Тежестта му я прикова към тревния килим. Копчетата на дрехите му се забиха в кожата й. Той я притисна в обятията си, целуна я по челото, по клепачите, по страните и по устните.
— Шшшт. Любима, ти беше просто великолепна. Ти си прекрасна, неустоима. Само тебе искам.
Сорша оцени по достойнство похвалата, но копнееше за него, копнееше да стигнат до край. Не си беше загубила ума чак дотам, че да не съзнава: Арну не я беше взел наистина.
Обви крака около кръста му и се надигна към него.
Натискът на нажежените му слабини, скрити под панталона, единствено я накара да подивее. Арну обаче отговори доста сдържано на поканата й.
— Не ме ли искаш? — прошепна тя, стигнала до на ръба на унижението.
Ръката, пъхната под главата й, потрепери. Гърдите му шумно се вдигнаха и отпуснаха върху нейните.
— Дали не те искам? — Великолепният му глас звучеше измъчено от напиращата страст. — Умирам от желание по тебе.
— Тогава сваляй дрехите и…
— Не! — Той вдигна глава и я погледна заклинателно. — Не!
— Но аз искам…
— Някой от нас двамата трябва да запази известно чувство за отговорност и очевидно този някой трябва да съм аз. — Смехът на Арну отекна грубо. — Сигурно Всевишният ще ме порази с гръм, задето нарекох стореното от мен „отговорно“, обаче се налага да спрем, Сорша. Налага се.
— Усещам силата на този гръм. — Тя съблазнително разлюля тяло под неговото.
— Мило момиче, аз отнесох всичката му сила. Ти дори не се опари.
— Добре. Покажи ми.
Той се втренчи в нея, сякаш току-що се беше изправил пред много неприятно откритие.
На Сорша не й хареса да я гледат така, като че ли е първата мравка, която е полазила храната му за пикника.
— Ако те тревожи фактът, че аз съм принцеса, а ти — прост рибар, не бой се: има прецеденти. Руската императрица Екатерина Велика си е взимала какви ли не любовници…
Той затисна устата й с ръка и в погледа му тя прочете неподправен ужас.
— Няма да се справим с целия път без…
За какво говореше тоя мъж?
— Без?…
Устата му се раздвижи безмълвно, сякаш Арну не знаеше какво точно иска да каже. После от гърдите му се отрони дълбока въздишка. Той облиза с език пресъхналите си устни и каза:
— Ще ни се наложи да направим едно мъничко отклонение. Ти трябва да прекараш нощта в хан.
— Отклонение? — Тя лежеше гола на тревата, а този облечен мъж я затискаше с тялото си. Ехото на страстта им още не беше замлъкнало. А той говореше за маршрута им. Сорша отчаяно се опита да върне разговора към една по-близка до настоящето тема:
— Има и една английска кралица от френски произход, Изабо, която също си имала куп любовници.
— Всяко отклонение би изяло от скъпоценното ни време, но аз ще имам грижата да стигнем навреме.
Ако реакцията му беше на гняв, интерес или каквото и да е силно чувство, тя щеше да продължи спора. Но Арну говореше разсеяно, някак между другото.
Какво унижение.
Тя го избута и той се претърколи настрани. Облече си долната риза с прилежното усърдие на жена, която току-що е изживяла посвещението си в любовната лудост.
— А какво ще кажеш за мъжа, който ме нападна? Не каза ли, че най-вероятно не е сам? Уверена съм, че нещата стоят така. Отклоним ли се, убийците ще имат повече време да ни хванат.
— Не и ако ни изгубят дирите. — Арну й връчи останалите фусти, сякаш я караше да побърза с обличането, но същевременно я гледаше с такова мрачно внимание, че тя разбра: предпочиташе да я вижда гола. — Зная точния хан. Държи го един приятел, за когото мисля, че ще ти допадне.
— Щом казваш.
— Е, то има ли някой, дето да не харесваш? — Арну поклати глава, сякаш се дразнеше от факта, че след толкова години в усамотен метох тя обичаше да се запознава с нови хора. — Редно е да спреш да се доверяваш на куцо и сакато.
— И Мадам така ми рече. Но е толкова неудобно да гледаш на всеки като на възможен враг. — А Сорша знаеше от личен опит какво значи да се чувстваш неудобно. Стегнатите панталони се впиха в набъбналата й, влажна женственост и тя се обля в пот. Силното смущение я накара да добави злобно: — Освен това, ако не бива да се доверявам на никого, защо да ти вярвам на теб?
Той се изправи, наведе се и изтупа полепналите стръкчета трева по дрехите си.
Сорша се засрами. Беше сигурна, че го е засегнала.
— Арну? — прошепна тя.
— Разбира се, че на мен трябва да се доверяваш. — Той се изправи. — На кого друг, ако не на мен?
Заля я облекчение. Той не й се сърдеше.
— Знаеш, че ти вярвам повече, отколкото на всеки друг. — Сорша се изправи и яростно размаха ръце в прегръдка към целия свят. — Може да си прост моряк, обаче аз те имам за благороден рицар.