Той я придърпа в обятията си, сякаш подтикван от неудържимо влечение.
Сорша се разтопи в прегръдката му.
После Арну я бутна надалеч, сякаш се боеше от близостта й.
— Хубаво. Хванала си ми вяра. Щом е така, като съм казал, че ще идем в оня хан, ще идем.
— Добре, Арну — предаде се тя. — Ще идем.
15
— А твоят петльо необикновено голям ли е? — бодро попита Сорша.
— Какво? — С всяка крачка на коня остра болка прорязваше Рейнджър в слабините. Топките му бяха посинели. Огромни. Напращели от семе, което напираше да избликне.
И по-лошо: до него яздеше принцеса Света Вода Ненапита, която го развличаше с весели закачки и ръсеше въпроси относно неджентълменското му поведение в каменния кръг.
Какво, по дяволите, се беше случило там? Той имаше намерение само да я целуне. Една най-обикновена целувка. Невинно докосване на устните, което да размекне сърцето на Сорша спрямо глупавичкия Арну. Смяташе, че ако тя откликне добре, да задълбочи интимността им… на следващия ден.
Вместо това я беше вкусил като прегладнял звяр. Едва бе успял да се възпре.
Очевидно най-големият му страх се беше сбъднал, защото…
— Я пак?
— Твоят петльо необикновено голям ли е? — Изглежда, тя изпитваше наслада от подчертаването на думата. — Така се изрази Ивлийн. Петльо.
Рейнджър за стотен път прокле Макмъртри, който беше изпратил Сорша в бардак. Прокле чара на годеницата си, липсата й на предубеждения, нейната любознателност, но най-вече своето собствено тяло, което жадуваше за незабавно освобождение.
— Една принцеса не бива да говори с такъв език.
— Все има отделни правила за принцесите — саркастично възнегодува Сорша. — Писна ми от тия пусти кралски задължения. До гуша ми дойде. Когато стана кралица, ще създам закон: Принцесите могат на воля да наричат оная работа „петльо“ и никой гък не може да им каже.
— Добре тогаз. Викай му… — Рейнджър се спря навреме. — Викай му както ти харесва. Обаче хайде да не обсъждаме моя… — той отново се спря навреме.
— „Гайда“ ми се струва прекалено регионално и цветисто, а даже и прекалено инструментално. — Устните на Сорша бяха подпухнали от целувките му. Косият й поглед беше достоен за същинска съблазнителка.
Момчешките дрехи не възпираха либидото му. Неговата годеница имаше вид на страстно налюбена жена, а той с удоволствие щеше да я люби още… и още… и още…
— И „гайда“ е неподходящ език за една принцеса.
— Добре де, как му викат мъжете? — Сорша се ядоса.
— Това изобщо не е тема, подходяща за ушите на една бъдеща кралица. — Рейнджър упорито зяпаше пътя.
— Ама че глупост. Как тогава да ти задам въпроса?
— Недей.
— Налага се да те питам. В Бомонтен никой нищо няма да ми каже. Една принцеса трябва да бъде чиста, непорочна, невежа; едва ли не светица. Когато се омъжа — в гласа на Сорша звънна отвращение — съпругът ми вероятно ще ме люби през дупка в чаршафа.
— Не, няма.
— Не можеш да ми го гарантираш.
Всъщност Рейнджър можеше. Рискува и хвърли поглед към нея.
— Хайде, Арну, изплюй камъчето. — Бузите й цъфнаха в очарователни трапчинки. — Щом искаш, ще забравя думата „петльо“. Обаче трябва да ми кажеш: оная ти работа необикновено голяма ли е?
— Моята… — Защо нямаше стена, в която да си разбие главата? Тази жена беше по-упорита от муле. — Ако обичате, Ваше височество, наричайте го „петльо“.
— Добре. — Сорша не изглеждаше изненадана. — Е, много голям ли е? Защото на тръгване Ивлийн ме дръпна и ми прошепна, че според нея си изключително надарен. Когато я попитах какво точно има предвид, тя…
— Да. Огромен е. — Рейнджър беше готов на всичко, за да прекрати дискусията, преди да е поискала нагледно доказателство за размера му. И за формата му. И за това как точно работи неговия… петльо. — Ако всички мъже в Европа наредят петльовците си на една маса, моят ще бъде най-големият.
— Наистина ли?
Мили боже, тя му се върза.
— Не.
— Може би не, обаче определено ми се ще да мога да сравня с очите си участниците.
Зашеметен от коментара й, той спря Аланджей.
Тя спря Завоевание.
Той се втренчи в нея, прав, здрав и корав.
Тя се втренчи в него и видя… един Господ знае какво.
Участниците. Сорша искаше да види как всеки мъж в Европа плясва мъжкото си достойнство на маса, за да сравни с очите си участниците.
Ама че странно усещане. Смътно познато, все едно го беше преживял преди много време. От стомаха му се разнесе къркорене, като от артезиански извор; шум неуверен, сподавен, накършен. Но затова пък все по-силен и неудържим.