— Наблизо няма нито друго село, нито друг хан.
— Тогава се налага да пренощуваме в някоя ферма или на полето. Няма да ни е за пръв път.
— Още убийци ме чакат там, където знаят, че трябва да сме по пътя за Единбург. И мадам Пинчън ти го каза същото.
Сорша кимна с нещастно изражение.
— Ако парите, които задигнах от първия убиец, са някакъв показател, граф Дюбел плаща добре.
— Ти пък откъде знаеш за граф Дюбел? — настръхна тя.
— Мистър Монтеро го спомена. — Рейнджър трябваше да внимава. Сорша беше доверчива, прекалено доверчива, но не беше глупава. Трябваше да я придума ласкаво, не да я изплаши. — Няма да те оставя да нощуваш сама. Знаеш, че няма да си позволя повече, отколкото ти ми позволиш. Разбирам къде ми е мястото в живота ти. — Преди много време щеше да се бои да дрънка такива крещящи лъжи в църква, но сега даже не трепна. Важно бе единствено да спечели Сорша и да си върне кралството.
— Брак между мен и мой нисшестоящ е забранен.
— Нали каза, че свещеникът може да ни венчае.
— Можеше да ни венчае, ако не бях принцеса…
— Нали уж каза, че вероизповеданието няма значение! — Рейнджър я погледна уж смутено с огромните си, прелъстителни очи.
— Простолюдието може да се жени както си иска, но ние, владетелите на Ришарт и Бомонтен, сме като английските крале — водачи на църквата. Като член на кралското семейство годеникът ми трябва да се числи към Църквата на Планината.
— Защото ти стоиш начело на църквата. — Той сви рамене. — На никого няма да кажем.
— Не е толкова просто.
— Ако се оженим, не можем да прекараме нощта в едно легло. Схващаш ли?
Той схващаше, тя — не.
— Защото твоят принц е жив.
— Това е само мълва. — Тя постави пръст на устните му.
— Но може да е вярна.
— Може би. — Не звучеше убедено.
— Няма ли да си по-щастлива да се омъжиш за него, отколкото за някой друг?
— По всяка вероятност Рейнджър ще е най-малкото зло.
Рейнджър потрепери. Не на този отговор се надяваше.
— Но аз няма да прекарам живота си с мисълта, че слухът може да е верен. Не, Рейнджър не е проблемът. Проблемът е, че ако вляза в моята църква и изрека брачните обети, за да се обвържа с теб, после не мога да изконсумирам тази женитба.
Той отвори широко очи, уж в недоумение. Сорша въздъхна и се помъчи да обясни:
— Щом е имало свидетели от моя народ, ще се наложи да кажа на баба, на кардинала и на епископа. Те ще поискат анулиране и ще се наложи да се закълна, че между нас не е се е случило нищо. Не ще съм способна на такова нещо, ако действително прекараме нощта заедно.
— Че ти наистина ли щеше да ми се отдадеш? — За пръв път Рейнджър осъзна колко малко се интересува годеницата му от кралския разкош и изпита опасно топло чувство на гордост. Сорша го харесваше такъв, какъвто е — беден, невеж, прост.
— Разбира се, че щях да ти се отдам.
— Но ти си принцеса.
— Екстазът няма да навреди на нито един от двама ни. — Тя прокара гладкия си пръст по брадясалото му лице. — Лаская се от мисълта, че аз съм жената, която може да те докара до върха.
— Да. — Той инатливо се върна на безспирния си рефрен. — Но аз няма да те оставя сама, а ние няма да мърдаме оттук.
— Ох. — Тя устреми взор към тавана, сякаш молеше за Божествена намеса. — Ти си невъзможен!
— Ако те закарам жива в Бомонтен, сигурно ще получа голяма награда. Като труп не струваш нищо.
— Някой мисли другояче — озъби му се тя, после прехапа устни.
— Не е кой знае колко трудно да те убие човек, нали? — За първи път той позволи на глупашката си фасада да се пропука и й позволи да зърне колко опасен може да бъде.
— Не, не е. — Тя отстъпи назад.
— При тези обстоятелства, Ваше височество, — той умишлено използва титлата й, за да й напомни коя е, — трябва да се възползвате от всяка хитрина, която ще ви заведе жива до родината. Важно е да останете жива.
Сорша се отдръпна от него. Показа му гръб. Плъзна пръсти по полираната дървена пейка.
— Майка Брижет ми каза почти същото — изрече тя толкова тихо, че Рейнджър трябваше да се напрегне, за да я чуе. — Добре. — Тя кимна бавно. — Ще се оженим.
— Обещавам, че с мен ще си в безопасност.
— Никога не съм се съмнявала в това, Арну — усмихна се тя.
Сладко смело момиче. Колко добре прие поражението си!
Когато истината излезеше на бял свят, сто на сто щеше да признае пълния си разгром със също толкова достойно.
17
Рейнджър отвори вратата. Привлечена от клюката, групичката от двайсетина човека се беше превърнала в тълпа от сто. Жуженето на разговорите замря, когато Рейнджър се обърна към множеството.
— Мили боже! — Сорша надзърна иззад рамото му. — Защо са тук?