Тялото му откликна незабавно с огромна възбуда.
По дяволите! Щом се втвърдяваше само от един бегъл поглед, как щеше да издържи цялото прелъстяване? Беше си съставил план — щеше ли да успее да го осъществи?
Налагаше се. Тя бе девица. Тя бе принцеса. Тя вярваше, че брачната церемония е била фиктивна. Тя знаеше, че е длъжна да се омъжи за принц — а всичките му действия я бяха уверили, че той не е никакъв принц. По-скоро дворцов шут.
— Трябва да съблечем младоженеца — разкрещяха се мъжете, — за да види невестата какъв жребец за чудо и приказ си е взела, и за да сме сигурни, че той ще изпълни брачните си задължения.
— Ще ги изпълни! Брачните си задължения. — Мистър Монтеро, пиян като кирка, се строполи на пода с кискане. — Това се вика слово! Мале, как го каза! Ще ги изпълни!
Всички се засмяха фриволно, но въпреки това с почит и искрена радост. Мъжете и жените от Нова Проспера виждаха в този съюз край на заточението си. Всички жадуваха този брак да даде плод и да осигури бъдещето им.
Рейнджър оценяваше тяхната загриженост, но бе твърдо решен да ги изпъди, за да проведе съблазняването както го беше намислил.
Той се обърна с лице към тълпата и закри Сорша от очите им. Щеше му се да им каже, че когато отвоюва Ришарт от злите ръце на граф Дюбел, ще ги приветства с почести в столицата. Но знаеше, че върви по тънък лед и не смееше да говори много, за да не се издаде пред Сорша. Щеше да й се разкрие, когато той прецени за уместно.
— Благодаря ви, добри хора, за проявената топлота и щедрост. Със Сорша никога няма да ви забравим.
Те заръкопляскаха, превъзбудени от вълненията и виното.
— Вървете да се веселите и ни оставете да празнуваме както ние си знаем. — Той им отправи многозначителна, безсрамна усмивка, която накара жените да се изкикотят, а мъжете да се ухилят широко. После затвори вратата с леко, но силно движение, превъртя ключа отчетливо, така че звукът да отекне, и зачака, докато не чу шума на много оттеглящи се крака надолу по стълбите. Смехът и разговорите постепенно заглъхнаха.
Той се обърна и видя, че Сорша е застанала с гръб към него. Ръцете й бяха повдигнати, нежните извивки на снагата й блестяха примамливо под прозирния плат на нощницата.
Тя беше уловила разкошните си коси и ги свиваше на плитка; пръстите й се движеха нервно.
— Толкова съжалявам. — Говореше смутено, задъхано. Това го накара да забрави малкото разум, който беше останал в главата му. — Опитах се да обясня на жените, че всичко това не е необходимо, но те откриха нощницата и нямаха спиране. Според тях сме законно женени, което е напълно естествено, и искаха да разпалят желанието ти към мен. Но повярвай ми, аз не исках подобно нещо. Откакто ми сподели колко е болезнено да си неудовлетворен, сторих всичко по силите си да не ти причинявам излишни страдания. Направило ли ти е впечатление?
Той изръмжа, защото нейните пръсти мачкаха цветчетата в косите и, и един див, сладък аромат замая сетивата му. Ароматът на цветчетата… или на Сорша?
— Ако ми отпуснеш една минута — продължи тя, — ще се облека и можем да се приготвим за спане. Може би трябва да се обърнеш, за да не те дразня с голотата си.
Страстта и копнежът го опустошиха. В миг той се озова край нея. Зърна сълзите на притеснението, които блестяха в големите й сини очи. Улови ръцете й, за да ги възпре.
— Не си въобразявай, че не искам да те гледам. Без значение каква болезнена възбуда ми причинява голотата ти, винаги ще искам да те гледам. Ти си създадена за мен и точно сега искам да заровя пръсти в косите ти. — Това и направи. Възхити се на коприненото усещане, докато освобождаваше кичурите от затвора на плитката. — Искам езикът ми да пирува с устните ти. — Това и направи, вкусвайки дъха на джоджен и объркана, неопитна страст… мириса на Сорша. — Искам да се заровя дълбоко в теб. — Той улови дупето й, притисна я към слабините си и се размърда, триейки я в ерекцията си, което само засили страстта му, но не спомогна за утоляване на желанието му.
От устните й се изтръгна ужасен стон и той си спомни — никога не беше виждала гол мъж, камо ли мъж, възбуден като бик.
Беше прекалено честен! Прекалено груб! Друг беше планът му!
Пръстите му трепереха, докато той един по един ги принуждаваше да я пуснат.
Кръвта, която обикновено оросяваше мозъка му, сега се беше оттекла другаде; ето защо не му беше трудно да падне на колене. Нито пък да сведе глава, защото надолу виждаше босите й нозе, които тя се опитваше да стопли с търкане. Какви глезени — изящни и стройни. Той повдигна полата й до устните си — мимолетно зърна прелестните й прасци — и каза: