Когато най-сетне се плъзна в нея, догарящите свещи пръскаха последните си искри. Мъжделивата светлина огряваше щастливото й, доволно тяло. Докато проникваше вътре, Рейнджър видя как лицето й, отпуснато на възглавницата, внезапно живна… после по него се изписа болка… после болката отшумя… после той я поведе към оргазъм, заби се дълбоко в нея, изля семето си, видя шокираното й изражение и разбра — беше я направил своя.
После свещите угаснаха и всичко потъна в мрак.
Арну.
Сорша не можеше да повярва до какво степен му се доверява.
Арну.
Не разбираше как мъж с неговия произход може да бъде толкова опитен в любовното изкуство.
Арну.
Той беше Шекспиров сонет, самото олицетворение на любовта. Той беше първокачествен коняк, изпит на глътки в креслото пред камината, в която пращят весели пламъци. Той беше могъщ връх, окъпан в първата пролетна зеленина; пухкав кекс с глазура от яйчен крем; великолепен парфюм, създаден специално за нея.
Не вярваше ли преди време, че трябва да потърси съдбата си? Каква глупачка е била! Съдбата сама я беше намерила. Той беше нейната съдба.
В обятията му тя преоткри топлината, сигурността, магията на каменния кръг. Обещанието за вълшебство там се беше осъществило в техния съюз тук.
Тя беше влюбена жена.
Дължеше на Арну… всичко.
— Скъпи? — Тя положи ръка върху голите му гърди. Заслуша се в равномерното биене на сърцето му. Погали бедрото му.
— Да? — Той я притисна в обятията си.
— Ти си принц.
— Какво говориш? — Арну настръхна и изрече думите почти заплашително.
Естествено. Вероятно се опасяваше, че тя го взима на подбив.
— Искам да кажа, че ти си принцът на моите мечти. Моят принц. — Тя си пое дълбоко дъх и разкри целта си. — Възнамерявам да обявя брака ни за действителен. Няма да лъжа баба относно случилото се тази нощ. Ще й призная истината. Ще те направя принц консорт.
— Консорт?
— Да. — Може би Арну не разбираше термина. — Консорт е съпругът на кралицата, мъжът, който стои зад нея, докато тя управлява, който я придружава навсякъде и е баща на децата й.
Гърдите му се вдигнаха развълнувано.
— Ти би ли искал да бъдеш баща на децата ми?
— Нищо друго не искам по-силно.
— Тогава ще те направя консорт. Но даваш ли си сметка какво значи това? Схващаш ли подтекста?
— Ти ме обичаш? — Той се отпусна.
— Да. Обичам те. Ти си мой съпруг в най-пълния смисъл на думата.
— Добре. Добре.
Равнодушното задоволство в гласа му я изненада. Сякаш едва ли не очакваше да чуе изпълненото й с обожание обяснение в любов, сякаш някакъв негов сложен план беше дал плод.
После Арну се изправи, катурна я по гръб, надвеси се отгоре й и я накара да забрави всичко, освен всепоглъщащата страст помежду им.
Когато Рейнджър налюби Сорша втори път, тя незабавно потъна в дрямка.
Той подпъхна възглавница под главата й и се загледа в лицето й на заглъхващото сияние на огъня. Не можа да се стърпи и прокара ръка по издадената брадичка, нежната страна, морното чело. Положи една лека, сладка малка целувчица върху устните й.
Тя се усмихна в съня си.
Кръстът около шията й хвърляше синкави отблясъци в тъмнината.
Тя каза, че ще се изправи срещу баба си, за да го направи консорт.
Колко щеше да се опрости живота й, когато разбереше, че обича не Арну, едноок и грубоват нормандски моряк, а Рейнджър — принц и неин годеник.
Беше толкова лесно да я прелъсти, да я накара да го обикне. Беше се надявал, разбира се, че Сорша ще заяви любовта си към Арну, но не го бе очаквал. Животът го бе приучил да очаква трънливи пътеки.
Сега знаеше, че може да я владее посредством страстта си. Можеше да получи каквото иска от нея, като я изнудва с любовното си майсторство. За в бъдеще трябваше да запомни това.
Добре. Рейнджър дръпна проклетия парцал и разтърка окото, което беше толкова уморено от преструване, че не е здраво.
Колко ли щеше да се развълнува Сорша, когато открие, че ще заведе при баба си не Арну, а своя отдавна изчезнал годеник Рейнджър.
Не можеше да дочака радостните й излияния.
19
Слънчевата светлина нахлуваше в спалнята през прозорците. На перваза бяха накацали птички, които чуруликаха весело. Сорша не биваше да става, все пак беше будувала цяла нощ, ала мозъкът й беше превъзбуден от неподправена радост. Тя лежеше със затворени очи и се наслаждаваше на блаженото, бляскаво утро.
Обичаше Арну.
Снощи беше обявила намерението си да го направи свой консорт, а светлината на деня само засили твърдостта й. Надяваше се, че кралица Клаудия няма да припадне и да умре, като чуе нейното решение, макар че подобна възможност й се струваше направо невероятна. Баба й беше замесена от яко тесто и подобен край за нея би бил абсолютно поражение. Сорша даже би могла да гарантира, че баба й напук ще остане жива, за да й трие сол на главата и да вгорчава живота на Арну.