Той кимна утвърдително, сякаш тя трябваше да му е благодарна, задето й се е притекъл на помощ.
— Насърчи ме да си въобразявам, че съм в състояние сама да се грижа за себе си, когато това очевидно не е вярно. — Тя го посочи обвинително с пръст и изведнъж й хрумна нещо. — Ти стоеше и зад сделката с конете, нали? Някак си накарал Макмъртри да плати справедлива цена.
— Ами да. — Рейнджър имаше приличието да се засрами леко. Леко. — Не можех да допусна да ни преметне с парите.
— Направи ме за посмешище пред всички и според твоята извратена логика трябва да съм благодарна, че преживените несгоди са те направили различен! — Тази наглост я остави без дъх. — Е, аз не искам нито да те виждам, нито да те чувам.
Той не й обърна внимание.
Може би смяташе, че като си прави оглушки, гневът й ще премине? Може би. Но по-вероятно смяташе, че гнусната му шарада е напълно оправдана.
— Ти, непоносима змийо! Ти, кръвожадна хрътко! — Проблемът, когато живееш в замъци и манастири, е, че не научаваш достатъчно обидни псувни. От дълбините на съзнанието си Сорша изрови най-мръсната дума, която знаеше. — Ти, негодяй грозен!
Той дори не мигна, което значеше, че речникът й наистина е доста оскъден.
— Не го направих нарочно. Измамата беше необходима, защото не знаех насоката на мислите ти относно твоето обещание да се омъжиш за мен.
— Затова ме излъга и запази писмата на сестрите ми в тайна? — Обувки. Трябваха й обувки, за да излезе оттук. — Не откриваш ли противоречие?
— Нека обясня.
— Чакам. — Думата едва се отрони през стиснатите й зъби.
— Твоята баба ми каза, че трябва да открия изгубените принцеси и щом се оженя за една от тях, ще ми осигури армия да победя граф Дюбел и да отвоювам страната си. Когато открих Кларис и Ейми, те вече бяха срещнали бъдещите си съпрузи и всъщност — той махна с ръка към леглото и направи опит за усмивка — топлеха постелите им.
Да не би Рейнджър да се имаше за остроумен? Или пък за чаровен?
— Знаех, че ти си последната ми възможност. Когато те открих, помислих, че е най-добре да спечеля обичта ти, като…
— Като ме излъжеш? — Тя грабна панталона и ботушите и се намести на един стол.
— Като не се представям за мъжа, когото презираш от все сърце.
Сорша млъкна, докато си навличаше панталона, и го удостои с убийствен поглед.
— Не ти ли хрумна, че ще изпълня дълга си към своя народ независимо дали те презирам или не?
— Реших, че ще изпълниш този дълг по-лесно, тласкана от обич към мен.
— И ти извика тази обич за живот, като се представяше за прост, но благороден мъж. — Тя завърза жартиерите си, после се наложи да ги отпусне, за да не си пресече кръвообращението.
— Признавам, че не съм прост. Арну не е умен колкото мен. — Той наклони глава в изкусна имитация на ролята, която бе играл толкова много седмици. — Но никой не би те охранявал по пътя през Шотландия с по-голяма всеотдайност.
— Според мен не само си прост, но и малоумен. — Горките й износени ботуши бяха сухи, топли и лъснати. Тя напъха крака вътре и ги завърза със същата енергия, която беше проявила спрямо фустата и жартиерите. — Току-що си призна, че си ме заблуждавал и си се оженил за мен единствено защото съм била последната ти възможност да си отвоюваш Ришарт, и си ме защитавал, защото умра ли, шансовете ти да станеш крал се изпаряват.
Рейнджър отиде при нея, изгледа я отвисоко, сякаш това доказваше превъзходството му и заяви:
— Пожела да чуеш истината.
Тя се отдръпна, скръсти ръце пред гърдите си и го погледна с изфабрикувано безочие.
— Пожелах да чуя всичките ти лъжи. Арну ме защитаваше и ме взе за жена заради мен самата. За пръв път в живота ми някой беше добър и всеотдаен към мен. Не заради статуса ми на принцеса. Не заради облагите, с които можеше да се сдобие чрез мен. Не за да уважи традицията или заради някаква изгода. Сега излиза, че съм безмозъчна гъска, задето реших, че съм хубава, достойна за обич жена. Приех, че един мъж е готов да даде живота си за мен. Ти наистина си прост, щом вярваш, че някога бих могла да ти простя подобно нещо.
Лицето му застина в студена гримаса, а в убийствения му поглед Сорша зърна частица от истинското му аз — безмилостен принц, който би пожертвал всичко, за да си възвърне трона и да постигне отмъщение.
— Снощи ти се закле да ме направиш свой консорт. Закле се да пребориш баба си и министър-председателя заради мен. Закле се, че ме обичаш.
— Заклех се, че обичам Арну. — Тя стисна юмрук. — Арну е мъртъв. — И Боже Господи, колко скърбеше за него!
Сорша скочи на крака и блъсна Рейнджър. Вдигна необичайно тежките му и обемисти кожени дисаги и изтръска съдържанието им. На пода се изсипаха навито въже, пистолет, куршуми, шише с коркова тапа и едно одеяло.