А също и две подпечатани писма.
— Чакай. Дисагите са прекалено тежки. — Рейнджър се втурна при нея. — Дай на мен…
Сорша заби лакът в гърдите му.
Той се преви на две, останал без въздух.
— Момичетата на Мадам не ме научиха единствено как се правят свирки — удоволствие, което ти никога няма да получиш, поне не и от моите талантливи устни. — Тя вдигна писмата от пода и се взря в познатия, драг на сърцето й почерк на Кларис и Ейми. В очите й плувнаха сълзи и Сорша осъзна колко несигурно е душевното й равновесие в момента. — Но нали сега ме хвана и си опече работата: баба ще ти осигури армия и ще си върнеш короната — уверена съм, че ще се нароят много кандидатки длъжността кралска свирачка. Ако обичаш, не позволявай на някакви глупави задръжки, че сме женени, да те спрат. — Тя закрачи към вратата. — Разбира се, че клетва, направена по необходимост, не обвързва. Кралете го доказват от поколения насам. Затова има революции, мръснико гаден. — Сорша затръшна вратата след себе си.
Рейнджър разтърка удареното място и се опита да възстанови нормалното си дишане. Финалните думи на Сорша си ги биваше, но той се беше зарекъл, че никой мъж няма да му говори с подобен език, камо ли жената, която бе направил своя съпруга. Камо ли жената, която бе ухажвал, целувал, милвал.
Нямаше да се отърве от него току-така.
Той отиде до вратата, отвори я с трясък и чу как Сорша тича надолу по стълбите, ридаейки така, сякаш сърцето й беше разбито.
Рейнджър тихичко затвори вратата.
Потърка очите си. Двете си очи.
Разговорът не беше оправдал очакванията му.
Но на кого му пукаше: та нали Сорша изглеждаше фантастично в рокля!
20
Стискайки скъпоценните си писма, Сорша се препъваше надолу по стълбите. Влезе в долното помещение, където снощи цареше такова веселие, и се огледа. Видя мъже. Мъже, които си шепнеха с ниски, измъчени гласове. Мъже, наредени около дългите маси, притиснали влажни кърпи към челата си. Мъже с кървясали очи и треперещи ръце.
Сорша спря да хълца, колкото да ги изгледа яростно. Мразеше всички мъже, всички до един. Глупаци. Отвратителни, тъпи, груби, ужасни, ужасни, ужасни мъже…
Завъртя се на пети и тръгна към кухнята. Надяваше се там да намери усамотение.
Но не би. В кухнята бе пълно с жени. Жени, препили като мъжете. Жени, които шетаха с бавни движения. Тулия пържеше шунка и наденици. Баба Санчия разбъркваше тенджера с овесена каша.
Никой не ядеше.
Всички погледи се обърнаха към Сорша. Всички забелязаха разрошената й коса, умореното й изражение, треперещите й устни.
— Ох, миличка! — извика Тулия. — Толкова зле ли беше?
Съчувствието на ханджийката беше последната капка.
Сорша престана да се интересува кой я гледа или кой я слуша — пороят от сълзи бе неудържим. Без да изпуска писмата, тя седна на масата, зарови лице в ръцете си и се разрева силно. Плачеше за баща си. Плачеше за сестрите си. Плачеше за годините, прекарани в самота. Плачеше за себе си, защото от все сърце беше повярвала, че хората са благородни и добри, че ако търси искрицата доброта у тях, те ще й отговорят с обич. Плачеше, защото тази вяра бе разбита по най-жесток начин.
Когато риданията й най-после почнаха да замират, тя усети как някой я подхвана. Крехка ръка със сгърчени пръсти и деликатна кожа. Сорша вдигна глава и се взря в мъдрите, тъжни очи на баба Санчия.
— Хайде, стига си плакала. Ще се поболееш — каза й старата жена.
— Чакай да ти закопчея роклята. — Роксана махна наметката й и закопча копчетата, които Сорша не бе успяла да достигне.
Тулия й подаде огромна бяла кърпичка.
— Издухайте си носа, Ваше височество.
— Фразите „издухайте си носа“ и „Ваше височество“ са несъвместими. — Сорша се изсекна. — Не ме наричайте „Ваше височество“. Поне не още. Викайте ми Сорша. Просто Сорша.
— Всяка жена плаче след първата брачна нощ. — Баба Санчия стисна насърчително пръстите й. — Ще стане по-добре.
Сорша се огледа наоколо си. Жените кимнаха вкупом.
— Отначало е болезнено и страшно, а той захърква веднага след това, но с течение на времето наистина става по-добре. — Рея й се усмихна окуражително.
— О! — Те говореха за… — О!
— Пък и да не стане по-добре, нали трае само няколко секунди. — Пия въздъхна жалостиво.
Жените закимаха още по-усърдно.
— Остава ти да се тревожиш единствено за влажното петно на чаршафите — добави Ора.
— На твоята половина от леглото. — Заядливата забележка на Роксана предизвика всеобщ кикот. Смехът обаче заглъхна бързо, защото всички искаха да видят какво ще каже Сорша.