— Проблемът не е там. — Но устните й потрепериха и тя изпита трудност да им обясни.
Не биваше да се оплаква. Жените знаеха коя е. Знаеха кой е Рейнджър. Но и те, подобно на Рейнджър, не се интересуваха от чувствата й. Интересуваха се единствено от себе си.
Сорша дори не можеше да ги вини. Хората тук се осланяха на нея и Рейнджър да прекратят изгнанието им. Искаха тя да е щастлива, защото това им гарантираше по-бързо завръщане в родината. Предпочитаха да се заблуждават, че не е харесала любенето му, вместо да видят, че не харесва самия него.
— Той не беше бърз. Отне му часове. — Тя си пое пресекливо дъх.
— Аха. Един бавен непохватен мъж е по-лош вариант в сравнение с един бърз непохватен мъж. Хорас, бог да го прости, живя достатъчно дълго, за да изпитам и двете. — Баба Санчия отправи красноречив жест към Тулия. Ханджийката завъртя канелката на бъчвата с вино, наточи една калаена чаша и я тресна пред Сорша.
Сорша се взря в запечатаните писма, които стискаше здраво. Видя колко са измачкани от дългото пътуване в дисагите на Рейнджър. И пи. Пресуши чашата до дъно.
Тулия й наля още.
Баба Санчия почука с пръст по масата. Тулия наточи една чаша и за нея. После хвърли поглед към останалите жени и рече:
— Май всички трябва да пийнем.
Когато чашите бяха напълнени и раздадени, Сорша внимателно разчупи печата върху писмото на Кларис.
Със своя елегантен почерк сестра й описваше всички неща, които самата Сорша би искала да й каже. Казваше, че Сорша й липсва невероятно, че непрекъснато се тревожи за нея. Пишеше как двете с Ейми са преживявали, продавайки кралските кремове на баба им. Сорша четеше между редовете и разпозна отчаянието, което ги беше довело до подобна стъпка.
Кларис деликатно й съобщаваше новината, че Ейми е избягала, но я уверяваше, че двете поддържат връзка и Ейми е добре. Говореше за бебето, което ще си имат с Робърт и завършваше с молитвата скоро да се видят.
Сорша заплака и притисна хартията, сякаш така можеше да предаде на Кларис обичта си.
После, с повече нетърпение и по-малко внимание, отвори и писмото на Ейми. Докато разчиташе силно наклонения почерк, тя почти усещаше ентусиазма на сестра си. Ейми беше преживяла приключение, в което се включваха похищение от маркиз и залавяне на злосторник. Не се впускаше в подробности — Сорша се зарече един ден да научи всичко за приключенията на сестричката си — но едно беше ясно. Ейми обожаваше своя маркиз… и носеше неговото дете в утробата си.
Ейми щеше да си има бебе. Сорша преброи месеците на пръстите си. И то скоро щеше да се роди.
Сорша още веднъж оброни глава на масата и зарида горко.
Беше пропуснала толкова много от живота на сестрите си — живот, прекаран в трудности и лишения. Не ги беше спасила от глада, нито от похитителите. Не беше подложила на кръстосан разпит съпрузите им. Не ги беше видяла като булки.
Но най-вече плачеше от облекчение, че са живи и здрави.
Сестрите й бяха добре. За пръв път от години насам Сорша почувства как бремето на страховете й олеква. Радостта й беше огромна, направо сърцераздирателна. Кларис и Ейми не бяха бездомни, гладни или мъртви.
Сълзите й напоиха носната кърпа. После Тулия й подаде студен компрес и Сорша го притисна към подпухналите си очи.
Масата беше отрупана с чаши. Жените бяха изпонасядали по пейките и се взираха навъсено Сорша. Тя сви рамене, усмихна се с треперещи устни и положи усилия да дойде на себе си.
— Ето ти го доказателството, че на света няма свестни мъже — опечалено заяви Пия. — Щом принцът не може да ощастливи съпругата си, значи за никоя от нас няма надежда.
— Проблемът при мене не е, че мъжът ми е бърз. — Салвиния ядно буташе чашата си напред-назад. — Просто не усещам кога ми го вкарва.
Това изказване беше посрещнато със силен изблик на смях.
— Наистина ли му е толкова малък? — ококори се Роксана.
— Като прясно картофче — увери ги Салвиния. Нищо чудно, че кафявите й очи гледаха толкова тъжно.
Сорша подсмръкна в кърпичката.
— Проблемът на Рейнджър е друг. Всъщност една от проститутките на мадам Пинчън каза, че той е изключително надарен.
— Още не сте се оженили, а той ходи по курви? — възмути се Тулия.
— Не, аз отидох при тях. — Сорша обви чашата с длани, загледа се в червеното вино и си пожела да изтрие образа на Рейнджър от съзнанието си. — Той дойде да ми каже, че е време за тръгване, а Ивлийн го огледа и ми прошепна, че имал грамаден петльо.
Всички жени отпиха от чашите. Тулия облиза горната си устна и промълви:
— Бил се е надървил.
— В това състояние е, откакто ме прогони от метоха.