Жените ахнаха ужасено.
Реакцията им определено й достави задоволство.
— Вярно е. Той е подлец. Подпали килията ми. Налагаше се да си тръгна, за да не застрашавам безопасността на манастира.
— Действал е съобразително — прецени Рея.
Баба Санчия се закашля и посочи с глава към Сорша.
— За мъж, де — побърза да добави Рея.
— Ваше височество, не ми го побира главата — объркано и гневно се изрепчи Роксана. — Щом не му е малък и той не е бързал, значи стенанията ви снощи не са били от болка…
Ора заби лакът в мършавите ребра на Роксана.
— Така де, какво не му е наред? — настоя Роксана. — Сорша, защо си му толкова бясна?
— Това се опитвам да ви кажа — нетърпеливо обясни Сорша. — Той ме прогони от метоха. Подведе ме да го взема за мой придружител през цяла Шотландия. Излъга ме кой е и какво иска. По-лошо: при пожара в килията ми изгоряха писмата на моите сестри.
— Другите принцеси? — Баба Санчия се дръпна в непресторен ужас. — Изгорил е писмата на принцеса Кларис и принцеса Ейми?
— Да. — Сорша с удоволствие петнеше името на Рейнджър. — Не знаех дали сестрите ми са живи или мъртви. Живи са — додаде тя, след като видя разтревожените лица на жените.
Жените погледнаха с благодарност кръста, който висеше на стената.
— Мислех, че последната ми връзка с Кларис и Ейми е изгоряла безвъзвратно. Плаках за писмата. — Сорша подсмръкна при спомена за пролетите сълзи. — И знаете ли какво?
Всяка жена в кухнята поклати глава.
— Той имал нови писма в дисагите си, но до тази сутрин изобщо не благоволи да ми каже. — Сорша посочи писмата на масата, облегна се назад в стола и зачака.
— Мъже! — Баба Санчия размаха костеливия си юмрук към съседното помещение.
— Надарен или не, заслужава да иде на бесилото — с известно съжаление рече Салвиния.
— Всички слухове в Ришарт, че принцът бил разглезен и лигав, са верни — заключи Тулия и напълни чашата на Сорша догоре.
— Той е… безбожник. — В погледа, който Сорша отправи към рубиненочервеното вино имаше толкова плам, че бе цяло чудо как напитката не кипна. — Той е… нещастник. Той е негодяй. Той е…
— Коцкар — добави Роксана.
Тулия й изшътка. Обаче се оказа, че Сорша е търсела точно тази дума.
— Да. Коцкар мръсен! Гаден, гнусен, подъл коцкар.
— Мухльо! — беше приносът на Ора.
— Да. Мухльо. — Сорша за пръв път чуваше думата, но предполагаше, че е нещо ужасно, ако съдеше по корена „мухъл“. — Отвратителен, небогоугоден мухльо.
— Дяволски задник — намеси се баба Санчия.
— Разбира се, че е дяволски задник. — Сорша изрече с наслаждение фразата. — Вонящ, горящ дяволски задник.
— Сланинест разгонен шопар — подметна Финис.
— Да, той е най-лошият сланинест разгонен шопар, който съм виждала. — Сорша предъвка думите с ревностно усърдие.
Роксана остави чашата си.
— Всъщност мисля, че той е изключително красив и нежен мъж с много власт.
Всички в кухнята се обърнаха и я изгледаха яростно.
— Сланинест разгонен шопар — набързо се поправи Роксана. — Не зная как ми е убягнало.
— И аз не знам. — Сорша им показа писмото на Кларис. — Кларис се е омъжила за Робърт, лорд Хепбърн от имението Маккензи, тук, в Шотландия. Известно ли ви е къде се намира?
— Имението Маккензи се намира точно до градчето Фрея Крегс. — Тулия се обърна към Ора. — Мъжът ти язди натам, за да купува овнешко. Колко далеч казваш, че е?
— С добър кон пътят от Нова Проспера до Фрея Крегс е само един ден.
— Искате да кажете, че ако тръгна сега, ще се видя с Кларис довечера?
— Да, Ваше височество, но не може да заминете самичка. — Тревогата на Финис се предаде на останалите жени, които закимаха с глава. — Принц Рейнджър може да е сланинест разгонен шопар, но в случая има право. Убийците на граф Дюбел…
Баба Санчия се изплю на пода. Тулия се втурна да го почисти.
— Убийците на граф Дюбел — продължи Финис — ще ви дебнат. Самичка ще бъдете лесна мишена. Не можем да ви изгубим точно сега.
— Няма — успокои я Сорша. — Не възнамерявам да изложа живота си на риск. Дайте ми добре въоръжена охрана и незабавно потеглям към Фрея Крегс.
Веднага щом Рейнджър се преоблече — колко хубаво бе да носиш дрехи, които ти стават, — побърза да слезе долу.
Откри мъжете да си шушукат тревожно на малки групички. Отец Терънс. Монтеро ханджията. Върнън касапина. Чонсъри шивача. Алрой, Савил, Пол, Октавий. В помещението се бяха наблъскали двайсетина мъже и хвърляха погледи ту към кухнята, ту към стълбището. Когато Рейнджър застана на прага, Монтеро го приветства с неискрена сърдечност:
— Заповядайте, Ваше височество.