— Къде е Сорша? — Рейнджър държеше да изясни въпроса с неразумното и поведение на секундата.
— В кухнята при жените.
Рейнджър се запъти натам.
Отец Терънс го спря с мощно дръпване за ръкава.
— Тя ще се оправи. Там ще се погрижат за нея.
— Трябва да й обясня някои нещица. Всъщност не „някои“ а „доста“.
— Не, не трябва — намеси се Монтеро.
— Ние трябва да ти обясним някои нещица. — Алрой го дръпна за другия ръкав. — Я ела тук.
Алрой беше ковачът. Гърдите му бяха мощни като на бик, а мускулите играеха под ризата му. Говореше ли Алрой, останалите слушаха.
Ето как настаниха Рейнджър пред огъня. Столът там беше най-удобният в цялата стая, но отец Терънс придърпа една табуретка и седна до него, а Алрой застана от другата му страна с ръце, скръстени пред гърдите. Рейнджър разбра, че не може да мръдне наникъде.
Монтеро напъха канче бира в едната му ръка и препечена филийка с тънки резенчета бекон в другата.
Рейнджър първо погледна храната и пиенето, после — суровите лица на мъжете.
— За какво е всичко това?
— Пийте, Ваше височество. Няма да си тръгнете, преди да сме довършили разговора си. — Отец Терънс зачака Рейнджър да хапне и да пийне, после премести столчето си точно срещу него. — Ако нещата се бяха развили нормално, щяхте да се венчаете в присъствието на вашите семейства, които да празнуват с вас.
— Да. — Рейнджър чакаше напрегнато.
— Празненствата щяха да траят няколко дни. Щеше да има обеди, вечери, възможности да опознаете новите си роднини, да разговаряте с булката си и може би да си откраднете целувка. — Отец Терънс взе собственото си канче от Монтеро, пресуши го и избърса устата си с ръка. — В сватбеното утро баща ви и вашите чичовци щяха да ви дръпнат настрана и да ви дадат наставления какво да правите с невестата си през първата брачна нощ.
Рейнджър не можеше да повярва на ушите си.
— Знам какво да правя с една жена.
— Да, Ваше височество, но жените от миналото ви не са били принцеси. По всяка вероятност не са били и девици. — Свещеникът неистово извиси глас. — Определено не са изскачали от леглото ви с писъци и крясъци, сякаш някой е тръгнал да ги коли.
Монтеро се намеси колебливо:
— Отец Терънс се опитва да ви каже, че е било нужно да се отнасяте по-нежно с принцесата.
— Ощастливих я!
— Разбира се! — Гласът на свещеника беше пропит със сарказъм. — Никога не съм виждал по-щастлива младоженка от принцеса Сорша, когато тя нахълта тук, изгледа ни, сякаш сме зверове и изтича в кухнята.
— В края на краищата тя ще свикне с леглото. Тогава вече можеш да я яздиш като кобилка. — Гласът на Алрой резонираше в масивния му гръден кош.
Рейнджър се накани да ги изпрати всички по дяволите.
— А и да не свикне, какво — нали трае само няколко секунди! — обади се Върнън.
Рейнджър застина на място с отворена уста.
— Много търпение — повтори Алрой и се запъти към бъчвата, за да си налее бира.
Всички мъже последваха примера му. Чонсъри се облегна на бара и заговори:
— Жена ми вика, че ми бил малък, но дори най-големият орган изглежда мъничък в катедралата.
Рейнджър изяде филийката с бекон и допи канчето си. Нуждаеше се от подкрепление, ако мъжете щяха да го тормозят с откровенията си.
— Не съм я наранил — обяви той на всеослушание.
Всички го погледнаха вкупом.
— Не бързах. Яздих я половината нощ. Тя ми пееше толкова сладко, та се боях, че ще я чуете.
— Чухме я — призна си Монтеро. — Но когато я видяхме тази сутрин, помислихме, че…
— Не плачеше заради това. — Рейнджър отказа второ канче бира, което му предложи ханджията. Със Сорша трябваше да си тръгват колкото се може по-скоро и той имаше нужда от непокътнати умствени сили. — Гневна ми е, защото я направих на глупачка.
— А, това ли било? — Отец Терънс поглади брадичката си. — Права е. Така не разбрах защо не си й разкрил кой си.
— Или защо носеше тоя шал около окото си — присъедини се Чонсъри.
— Имаше защо. — Рейнджър не възнамеряваше да се впуска в обяснения пред тези мъже.
— Е, и така да е, не мисля, че оправданията ти ще я впечатлят — отсече отец Терънс. — Никой ли не те е правил на глупак? Неприятно е, да знаеш.
Рейнджър чудесно знаеше колко неприятно и болезнено може да бъде. Жулиен го беше направила за посмешище и той още потръпваше при спомена за това как я защитаваше чисто гол.
Отец Терънс го погледна благо и мъдро.
— Да, прошката ще отнеме известно време.
Добре. Рейнджър щеше да приеме, че тя усеща жилото на унижението. Но реакцията й по другия въпрос беше нелепа и крайна.
— Тя май ми е по-сърдита, че изгорих писмата на сестрите й — призна той, като очакваше мъжете да се засмеят.