— Изгорил си писмата на сестрите й? — викнаха мъжете в един глас, сварвайки го неподготвен.
— Да. — Той се поколеба дали да им разкаже всичко докрай, но те май знаеха нещо. — Носех нови писма, но не й ги показах.
Последва всеобща въздишка и скръбно клатене на глави.
— Не че жена ми и сестрите й се разбират, обаче направих грешката да им се набъркам. — Алрой преглътна и очите му се разшириха от спомена за преживяния страх. — Белезите още ми напомнят за моето неблагоразумие.
— Нападнали са те? — На Рейнджър му се щеше да избухне в смях при мисълта за този здравеняк, натикан в миша дупка от някакви си жени.
— Като глутница вълци. Не се траем помежду си…
— Освен когато не трябва да се обединят срещу някой мъж — прекъсна го Октавий и се потупа по гърдите. — Аз съм баджанакът на Алрой.
— Мъдрият мъж никога не се меси в караниците на сестрите — заключи Алрой.
Рейнджър разтърка челото си. Главата го болеше. Не от твърде много пиене, а от объркващи и непонятни съвети.
— Значи принцесите са живи? — Очите на Върнън грейнаха.
— Съвсем живи — потвърди Рейнджър.
Мъжете започнаха да се тупат един друг по гърба и да се поздравяват, сякаш току-що бяха станали татковци за пръв път.
Радостта им сгря Рейнджър, подсказвайки му до каква степен Сорша е грабнала техните сърца.
— Ейми живее в Южна Англия. Кларис е омъжена недалеч оттук.
— Ъх — ох! — затюхка се Монтеро.
Мъжете поклати глави.
На Рейнджър започваше да му писва от това нямо общуване.
— Принцеса Сорша ще поиска да се види със сестра си — обясни Върнън.
— Не може. — Рейнджър вече беше обмислил въпроса и имаше становище. — Трябва да вземем кораб от Единбург колкото се може по-бързо. Когато съдбата на кралствата е подсигурена, сестрите й могат да дойдат, но дотогава…
Алрой изсумтя.
— Ако си въобразяваш, че незначителна подробност като наемните убийци ще спре Нейно височество в устрема й да види сестра си след дългогодишна раздяла, ти си по-голям наивник, отколкото си представях.
— Нужно е да проявиш търпение, синко — каза свещеника на Алрой. — Той е преживял осем години в тъмница.
— Това е единственият начин човек да остане невеж относно женската природа. — Алрой изсумтя повторно. — Това и животът в манастир.
Рейнджър скочи на крака и застана очи в очи с много по-високия, много по-силния Алрой:
— Проявяваш незачитане.
— Преди да слезеш при нас, отец Терънс каза, че ние сме твоето семейство. Е, аз ти наливам мозък в главата, както ако ми беше по-малък брат. Принцеса Сорша ти е бясна. Признай си вината, измоли нейната прошка, заведи я при сестра й, пълзи в краката й като червей, докато не ти прости.
— Абсурд. За пръв път чувам подобни глупости. — Нещо повече: когато беше избягал от тъмницата, бе дал два обета. Първо, да се завърне, да срита задника на граф Дюбел и да спаси царството си. Второ, никога да не пълзи в ничии крака.
Определено нямаше намерение да играе ролята на покаяник пред собствената си жена.
— Рано или късно ще се завърнеш в постелята й. Не ти препоръчвам ледена кралица да те топли през нощта — каза Алрой.
— Тя не е ледена. — Това беше нещо, което Рейнджър знаеше със сигурност. — Уверих се лично.
— Кажете ми същото утре сутрин, Ваше височество. — По всички лица проблеснаха усмивки и Алрой повтори: — Кажете ми го утре сутринта.
21
Рейнджър се облегна на вратата на спалнята и видя как Сорша наглася бутилка вино и кафяви хартиени пакети в дисагите си.
— Какво правиш?
— Стягам си багажа.
Значи още му се сърдеше.
— Добра идея. Трябва да стигнем до Единбург, преди убийците да са открили къде сме.
— Не съм се запътила към Единбург. Или поне не още.
— Какво искаш да кажеш? — Той изпъчи гърди.
— Искам да кажа, че отивам да се видя със сестра си. Помниш ли я? Кларис, тая, дето се е омъжила за шотландски граф? Графът, чието имение е само на един ден езда от Единбург? — Сорша извиси глас. — Да не си въобразяваше, че ще стигна толкова бързо до сестра си и няма да отида да я видя? — Тонът й отново стана нормален. — Пък и веднъж добера ли се до Фрея Крегс, Робърт ще ме изпрати под охрана до кораба за Франция.
— Ти първо иди там. — Рейнджър насити гласа си с презрение.
— Ще ида, а после ще се добера безопасно и до Единбург, защото ще се движа в посока, противоположна на очакваната от убийците.
Беше права. Не му беше приятно да го признае, но в това отношение тя беше права.
— Да не би да си въобразяваш, че ще те пусна самичка?
Тя положи ръце на кръста си и го погледна право в очите.