След като това продължи три часа, той вече не издържаше. Конете трябваше да си поемат дъх. Мъжете също имаха нужда да си починат. А той беше длъжен да си върне вниманието на Сорша.
Пред тях се извисяваше дълбока клисура. Пътят се виеше през стръмни скали и Рейнджър трябваше да знае на какво са способни тези хора.
Поне така се залъгваше.
— Спрете!
Мъжете дръпнаха юздите и го погледнаха въпросително. Сорша го изгледа яростно, казвайки му безмълвно какво мисли за него.
Тъжно: Рейнджър предпочиташе това пред пълното й пренебрежение. Обаче игнорира злобата й и посочи пътя.
— Това място ми напомня за клисурата Сперанса в Ришарт.
Старите мъже погледнаха надолу и кимнаха.
— Много кражби и убийства ставаха там — добави Монтеро.
— Точно така. Преди да влезем, искам да знам на какво сте способни с оръжията. — Ако предполагаше правилно, селяните от Нова Проспера имаха безпогрешен мерник като всички мъже от Ришарт и Бомонтен, особено при стрелба с лък. Мъжете в двете планински царства знаеха как да бранят семейство и имот.
Селяните се ухилиха от ухо до ухо и наизвадиха оръжията от дисагите си — пищови, мускети, лъкове.
Една скална плоча се простираше далеч на поляната, близо до едно ударено от мълния дърво.
— Вие с мускетите, целете се в центъра на камъка. Вие с лъковете — в центъра на ствола. — Рейнджър извади собствения си лък. — Давам пет гвинеи на човека с най-точен мерник.
— Кой ще определи победителя, Ваше височество? — попита Алрой.
— Аз — изхили се Рейнджър.
Мъжете погледнаха лъка в ръцете му, изстенаха и после се засмяха. Рейнджър прихна заедно с тях.
Строиха се в редица и започнаха да стрелят. Правеха го заради удоволствието от играта, не заради наградата.
— Ти се оглеждай за нападатели — нареди Рейнджър на Сорша, мислейки, че така ще я постави на място.
Но тя не изглеждаше сплашена. Всъщност изглеждаше нетърпелива.
— Колко ще трае това? Искам да стигнем до имението Маккензи час по-скоро. Искам да видя Кларис още тази вечер.
— Това е за твоята собствена безопасност — обясни Рейнджър.
— Мислех, че искаш да се изфукаш с уменията си в стрелбата — гласеше отговорът й.
— Аз съм принцът. Не ми е нужно да се фукам. — Макар че му беше минала мисълта как тя може би ще се възхити на неговото майсторство.
Същата мисъл определено беше хрумнала и на селяните, защото те се дразнеха един друг, докато стреляха.
— Откажи се, Монтеро. Толкова си одъртял, че ръката ти трепери и вместо дървото ще улучиш скалата.
— Хей, Октавий! Ще улучиш само ако целиш тъща си!
— Всички да залегнат! Савил държи зареден мускет!
Обаче изстрелите бяха добри и точни, и Рейнджър щеше да се затрудни с определянето на победителя. Но първо трябваше сам да си опита късмета. Приближи коня си и вдигна лъка.
— Рейнджър! — Гласът на Сорша бе сподавен и настоятелен. Сега, когато я пренебрегваше, тя търсеше вниманието му.
— Чакай малко? — Замижа и се прицели.
— Рейнджър, идват някакви мъже!
Той прецени ситуацията за по-малко от секунда. Врагът ги причакваше, точно както се беше опасявал. За противника щеше да е много по-лесно да ги нападне в клисурата, но чувайки изстрелите, бяха решили, че някой се опитва да им отмъкне плячката. Сега се спускаха към тях, движейки се бързо и ловко, плъзгайки се от едно прикритие към друго, мъчейки се да оползотворят всеки изстрел. Бяха професионалисти; наемници, назначени с една цел — да убият Сорша, Рейнджър, или и двамата.
Обаче мъжете от Нова Проспера дадоха незабавен отбой, обърнаха конете и с боен вик направиха кръг около Сорша. А тя, каквото умно момиче си беше, се прилепи към врата на коня и започна да обикаля в кръга. Някои вражески изстрели можеха да улучат месо, но не лесно и не това на желаната мишена.
— Бягайте, Ваши височества! — кресна Монтеро. — Бягайте към Единбург. — Ние ще им попречим!
Рейнджър видя бунтовния поглед на жена си, но когато й махна с ръка да тръгва, тя се подчини.
— Искат нас! — изкрещя той. — Заминем ли си, ще се опитат да ни последват, и нашите хора ще ги задържат!
Тя кимна и продължи да препуска бясно. Преминаха едно село, после отново излязоха на равното. На пътя пред тях имаше хамбар от едната страна и горичка от другата, сред които Рейнджър зърна движение и моментално разбра къде е втората засада. Поизмъкна пистолета от пояса си, така че да му е под ръка. Лъкът вече беше в ръцете му.
Двама конници ги атакуваха от хамбара, един — от горичката.
— Към дърветата! — заповяда на Сорша.