Но тя изпълняваше командата му още преди да я е чула. Втурна се в горичката, като ловко избягваше клоните и използваше дърветата за прикритие.
Един от конниците се впусна подире й.
Двама препуснаха към Рейнджър, един от ляво и един от дясно.
Той опъна лъка си. Не видя къде е попаднала стрелата, но чу внезапно секнал вик. Приведе се ниско на седлото и хукна в посоката на звука. Един куршум профуча край него, близвайки врата на коня. Аланджей потрепери, изправи се на задните си крака и затанцува в кръг.
— Кротко, момче, кротко! — занарежда Рейнджър и успя да се задържи на седлото. — Кротко, момче. Добро момче! — Тъкмо си възвърна контрол, и за миг зърна как сред дърветата се разнесе облаче барут.
Когато покрай него префуча още един куршум, той използва юзди, колене и обичта на Аланджей към него, за да се насочи към горичката.
— Сорша!
— Сорша! При мен!
При звука на своето име и думите, извикани на родния й език, Сорша застина на място. Но въпреки че гласът й беше познат, това не беше дълбокото ръмжене на Рейнджър.
Кой ли бе?
Около нея дърветата се сляха в едно. Тя се запромъква между клоните, знаейки, че така е по-трудна мишена. Листата я шибаха в лицето. Дъхът й гореше в дробовете. Обаче ръцете й здраво стискаха юздите и Завоевание се водеше лесно през гъсталака. Още бяха живи, но вече наближаваха края на горичката. Преследвачът й искаше да я изкара на ливадата, където щеше да бъде лесна мишена.
Трябваше да остане жива.
— Сорша! — Отново я повика странникът. — Нека ти помогна!
Кой ли беше?
— Нека ти помогна отново!
Дърветата свършиха. Тя чу пращенето зад себе си и ездачът излезе от гъсталака.
Да остане жива.
Сорша видя един огромен плешив мъж на грамаден кон. Лицето му беше изподрано и подпухнало. Бледите му очи бяха присвити. Мъжът носеше кинжал и сабя.
— Джефри! — Сега го позна.
Джефри беше довереният телохранител и посланик на баба й, човекът, който беше завел Сорша в шотландския метох от убежището й в Англия; човекът, който уж я защитаваше от беди — човекът, който бе насочил пистолет към нея.
— Мръсник! — изпищя гневно тя и очите й се свиха в цепки. Как смееше! Как смееше да й насочва пистолет!? Как смееше да й мисли злото!
Оръжието в ръката му трепна. Той стреля. Но не улучи. Тя профуча край него обратно сред дърветата. Видя как един — не, двама ездачи препускат към нея.
Рейнджър, който яздеше с всичка сила. И втори мръсник, който го следваше по петите.
Щом я зърна да се насочва към него, вторият мръсник се ухили, показвайки черните си зъби. Повдигна мускет, прицели се…
И Рейнджър се обърна, за да забие куршум в гърдите му. Кръвта рукна. Мъжът се олюля и се катурна от коня си.
Рейнджър отново се втурна към нея. Твърде късно.
Джефри се носеше към него с вдигната сабя. Рейнджър зърна проблясъка на стомана тъкмо навреме. Скочи от седлото и падна по гръб на земята. Ударът на Джефри изсвистя там, където допреди малко беше тялото му.
Аланджей побягна в галоп. Джефри обърна коня си към Рейнджър, решен да не изпусне плячката си.
Принцът лежеше неподвижен. Замаян? Или мъртъв?
Боже, дано не е мъртъв!
Погледът на Джефри не се отклоняваше от проснатото тяло.
Сорша видя протегнатия клон.
Джефри — не.
— Джефри! — изпищя тя.
При звука на гласа й той се обърна и дебелият клон го помете от седлото, като същевременно изпука при силния сблъсък. Сорша с облекчение си пое дъх и се замоли Рейнджър да стане.
Дори повален на земята, Джефри изглеждаше страшен, но Сорша и Завоевание нямаше да се поколебаят да го стъпчат, ако от това зависеше животът на Рейнджър.
И тогава, слава богу, Рейнджър се размърда. Бе жив. Поклати глава и криво-ляво се изправи. Прецени ситуацията с един безмълвен поглед и нападна запъхтяния Джефри. Направо скочи върху него. Заби юмрук под брадичката му.
Главата на Джефри се килна назад и той се завъртя като дервиш. Сорша зърна блясъка на нож в ръката му.
— Рейнджър, внимавай! — Глупаво бе да му крещи предупреждения, но вече бе доказала, че е глупачка.
Рейнджър сграбчи ръката на Джефри. Мъжете се сбориха. Мускулите им се издуваха от напрежение.
Баба й беше избрала Джефри заради силата му. Той беше човек канара, много по-огромен от Рейнджър.
Сорша не можеше да си седи на Завоевание и да гледа схватката. Затова си потърси оръжие.
Клонът. Тя улови провисналия му край, увеси се на него с цялата си тежест и го скърши. Понесе се към биещите се мъже, вдигна клона над главата на Джефри… и двамата се претърколиха. Сега Рейнджър беше отгоре. Сорша беше безсилна.
Ножът изчезна без предупреждение. Чу се хъркане и тя осъзна: някой беше намушкан.