Тя скочи от седлото и хукна към тях.
Рейнджър се изправи несигурно; ръцете и ризата му бяха оцапани с кръв. Той погледна Джефри.
Острието беше забито в гърдите на изменника.
Сорша спря. Облекчението й беше толкова голямо, че тя се олюля замаяно. Рейнджър бе жив. Единствено това имаше значение. Рейнджър бе жив.
Той я погледна.
— Добре ли си?
— Да. Само… да.
Рейнджър се надвеси над гърчещия се Джефри.
— Граф Дюбел ли те нае?
Джефри се засмя глухо.
— Преди много години.
— Защо? — Сорша коленичи до него. — Защо предаде баба?
— За пари. Вечната причина, нали, Джефри? — Рейнджър се изправи и подсвирна на конете да дойдат.
— Той каза… той каза… защо да работя за една жена, когато мога да работя за него? — Джефри се сви от болка.
— Няма мъж, по-корав от баба ми. — Сорша докосна рамото му.
— Не. — Дъхът на Джефри излизаше със свистене. Рейнджър уви юздите на Аланджей и Завоевание около един клон. Огледа се предпазливо наоколо и Сорша разбра, че той е готов всеки миг да я грабне и да побегне с нея.
Но мисълта да остави някого да умре сам, пък бил той и Джефри, й бе противна.
— Вие… вие, принцесите, бяхте толкова мили момичета, хубави и нежни — измърмори той. — Бяхте добри с мен.
— Да. — Сорша и нейните сестри действително се бяха отнасяли добре с Джефри.
— Не можех да ви убия. — Джефри се опита да си поеме въздух, но вместо това се закашля. — Затова ви изпратих надалеч… та да не може никой да ви открие. А той разбра…
Рейнджър погледна опустошенията, които бяха нанесени на малката горичка.
— Джефри! — силно извика той. — Колко убийци има още?
Джефри като че ли не го чу. Очите му се бяха оцъклили и той се взираше в Сорша, сякаш не можеше да откъсне поглед от нея.
— Ти ми беше сърдита, когато стрелях по тебе!
— Ръката ти трепна.
— След толкова много години… пак ми беше непосилно да те убия. — Кръвта се стичаше от устните му. — Когато си сърдита, приличаш… на баба си.
Гръмовният тропот на копита разтресе земята. Рейнджър се взря в пътя и извика настоятелно:
— Джефри! Какво е възнаграждението за главите ни?
Джефри блуждаеше в друг свят и имаше очи само за Сорша.
— Когато разбра, че си… жива… ми даде последен шанс. Реши, че щом ме познаваш, ще тръгнеш с мен, но аз още не можех да го направя.
Рейнджър дръпна Сорша и я изправи на крака. После чуха вика и той се отпусна.
— Това са мъжете от Нова Проспера. Засега сме в безопасност… Ще яздим до Единбург и си отиваме у дома възможно най-бързо.
— Без значение колко щеше да ми струва, не можех… да те убия — продължи Джефри със същия унесен глас. — Виж, него можех да утрепя. — Погледът му се плъзна към Рейнджър. Внезапно в замъглените му очи проблесна искрица разсъдък. — Наградата за главите ви беше хиляда златни гвинеи, Ваше височество. Сметнете сами колко ловци са по дирите ви.
Рейнджър хукна към пътя и замаха на селяните.
— Предайте на кралица Клаудия… — със сетни сили прошепна Джефри, — че в крайна сметка не я предадох.
22
Сорша стоеше на долната палуба на „Луела Жозефин“, която пореше водите към Южна Франция. Пътуването щеше да трае по-малко от два дни и убийците имаше да им дишат прахта.
Джефри обаче беше мъртъв. Алрой беше ранен.
По пътя към Единбург мъжете от Нова Проспера трябваше да отклонят още три атаки. Яздеха през нощта и когато с Рейнджър най-сетне се качиха на кораба, селяните прибраха Завоевание и Аланджей с обещанието добре да се грижат за тях.
Корабът потегли с отлива. Нервите й бяха пред скъсване, но поне беше поела към дома. С мъж, когото хем познаваше, хем не.
Косата й настръхна, но тя не се обърна. Искаше да види как бреговете на Шотландия се сливат с хоризонта сред утринните мъгли. Но през цялото време усещаше как Рейнджър стои на горната палуба, облечен в черно, и не я изпуска от мрачния си поглед.
Кого ли виждаше подпрян на перилата? Тя не беше същото момиче, което избяга прокудено от Бомонтен. Не беше дори същата жена, която напусна манастира. Но вчера, когато видя Рейнджър на земята и повярва, че той е в безсъзнание или дори мъртъв, Сорша научи нещо много важно.
Нямаше значение, че я е направил на глупачка, или че е изгорил писмата на сестрите й. Арну или Рейнджър, тя още го обичаше — което само доказваше, че е превъртяла.
Изпитваше нужда да си поговорят. Наистина да си поговорят, да му обясни чувствата си и коя е.
Навярно и той имаше същото желание. Ако искаше бракът им да оцелее, трябваше да разбере нейната гордост така, както тя проумяваше неговата.