— Трябваше да се скриеш.
— Не можех да допусна Джефри да те убие.
— Мога да се грижа за себе си.
Рейнджър говореше с толкова остър, груб тон, че Сорша потрепери. Стори й се, че той я отблъсква. Че отблъсква помощта й.
Да, но ерекцията му непрекъснато се триеше в чувствителните й гънки, приковавайки я между него и стената, приковавайки я между желанието и потребността да общува. Думите й излизаха накъсани, задъхани. Тя едва успяваше да състави цяло изречение.
— Видях… как днес едва не те убиха… за това трябва да поговорим. — Гърдите й се бяха стегнали болезнено. Слабините й горяха с влажен пламък. — Ох, Рейнджър, говори ми, моля те!
— Имам по-добра идея. — Гласът му беше гърлен. Нагласи я срещу себе си, откри входа към нейното тяло и навлезе вътре.
Усещането я свари неподготвена. Това не беше дългото, проточено, нежно обладание от първата им брачна нощ. Тази нощ той й се струваше много по-голям, движеше се яростно в нея, караше да я хленчи неясно от предвкусвана и уплашена възбуда. Беше зноен, страстен, отчаян; актът трябваше да бъде осъществен бързо. Рейнджър гореше и пламъците говореха на Сорша на своя собствен език.
Тя пробва да се размърда, да посрещне тласъците му, да постигне удоволствието, защото изведнъж й се стори, че ще умре, ако не изпита блаженството сега.
Но той я приковаваше към стената с премерени, помитащи тласъци. Всеки път, когато се заравяше в нея, сякаш нажежени игли изгаряха тялото й. Тя скърцаше със зъби — жена, потънала в стремежа към екстаза, върха, насладата и пак към екстаза. Мислите й, спомените й се разтвориха в първобитния ритъм на безумното съвкупление.
Лицето му стана тъмночервено. Жилите на врата му се изопнаха от усилените му тласъци. Той я гледаше втренчено, сякаш се опитваше да завладее ума й, както покоряваше тялото й. Като че ли искаше отново да я обладае за първи път, да я бележи невъзвратимо като своя.
Жегата помежду им нарасна.
Ръцете й стискаха рамената му, не защото се боеше, че ще я изпусне, а защото не знаеше какво я чака. Давеше се в прехлас, безпомощна срещу потока на страстта, но с копнеж… копнеж…
Тръпките се оказаха нещо невероятно: приливна вълна на удоволствието, която я понесе и я запрати на брега.
Рейнджър яхна вълната с нея, стенейки от похот и желание.
От жажда по нея.
Когато движенията му постепенно замряха, той задиша морно и я притисна с тежестта си към стената.
Тя тръпнеше, обляна в пот, неспособна да побере в мислите си нещо толкова диво и необуздано.
Той изръмжа като кръвожаден звяр и я занесе на леглото. Без да вади възбудения си член от нея, Рейнджър внимателно я положи на дюшека. Женствеността й се къпеше в соковете му — доказателство, че и той бе стигнал върха — обаче още беше твърд. Още изпълваше тялото й, още даваше храна за страстите й.
Тя се беше заситила.
Но ако Рейнджър искаше да я вземе отново, щеше да му позволи. Нещо повече — щеше да му позволи с истинска наслада.
Той се наведе и разгърна корсажа й. Вдигна сребърния кръст и го задържа в дланта си. Затвори очи и през тялото му пробягна тръпка.
— Какво има? — попита Сорша. — Да не те заболя нещо?
— Дали ме е заболяло? Божичко, Сорша, слушай! — Той улови лицето й в шепите си. — Имам някои указания за теб.
— За какво говориш? — Защо се обръщаше към нея с такъв тон? Измъкваше я от блаженото й убежище и я връщаше в реалния свят. Не в реалния свят, където те бяха спасили един другиму живота и после си споделяха, а реалния свят, в който той я направи на глупачка и изгори писмата на сестрите й.
— Говоря за това, че никога вече няма да се обличаш като момче. Никога вече кракът ти няма да стъпи в бордей или долнопробна кръчма.
Сорша опита да се изправи на лакът.
Той я подчини с един мощен тласък на таза си, после с втори, трети и така нататък. Когато хълбоците й се устремиха към него, когато тя се надигна да го посрещне, той отново й заговори.
— Вече никога няма да се усмихваш на друг мъж. Никога, по никаква причина няма да пазариш коне.
Сорша не го разбираше. Не знаеше защо я поучава, когато можеха просто да… говорят. Да общуват. Заедно.
— Защо си ми толкова сърдит? Не мога да те разбера.
— Никога вече няма да се излагаш на риск. Никога. Никога. Никога. — Той подчерта всяка дума с движение на хълбоците си.
Без значение колко й се щеше да спори, търкането му в нежната й утроба я накара да се загърчи от удоволствие. Забрави какво искаше да каже, забрави защо Рейнджър я вбеси толкова… Докато той не й прошепна:
— Кажи, че ме обичаш.
— Обичам те.
— Ето това исках да чуя.
Сорша напразно зачака да чуе и неговото обяснение в любов. Такова не последва. Вместо това откри, че Рейнджър е неуморен в правенето на секс и я докарва до поредица от неустоими трепети.