Рейнджър не я обичаше и това положение на нещата й се струваше нетърпимо.
Марлон понечи да каже нещо, но размисли:
— А може би Рейнджър не и нито измамник, нито лъжец, нито дори лош познавач на човешкия характер. Маже би просто е допуснал грешка, сериозна грешка и не знае как да се извини. Колко типично за всеки мъж.
— Ама че глупост. — Абсолютна нелепост. — Рейнджър е възрастен. Всички възрастни знаят как да се извиняват.
— Простете ми, ако не се съглася, Ваше височество. Само едната половина от възрастните знаят как да се извиняват. Другата половина са мъже и след като заговорихме за пола ми, уверявам ви, че всеки мъж е готов по-скоро да обърне света, но не и да каже „извинявай“.
На Сорша й се щеше да продължи спора, но истината в думите на Марлон изведнъж й се стори очевидна. През живота си не беше чувала някой мъж да признае, че е сбъркал и да се извини. Вярно, че през последните години не беше имала кой знае колко контакти с мъже, но това поне обясняваше някои неща в характера на Рейнджър. Не бе триумф за него, когато я покоряваше в дългите нощи. Не затова я притискаше в прегръдките си, докато тя плачеше от екстаз. Просто се стремеше да я утеши.
— Рейнджър е пълен идиот. — В тона й се съдържаше учудване.
— Боя се, че май сте права.
— Още сега ще отида да говоря с него. — Сорша стана и нагласи полите си.
Марлон също се изправи от уважение към своята кралица.
— Ще чуе мнението ми по въпроса — зарече се тя — и когато свърша с него, ще ми се извини само и само за да… спре излиянията ми.
— Солиден план, Ваше височество. — Марлон се облегна на патериците си.
Отначало Сорша тръгна към палата, но след секунди пак се върна при Марлон.
— Благодаря ти. — Очите й блестяха от задоволство. — Благодаря.
Тя отново пое по пътеката, но когато достигна живия плет до страничната врата на крепостта, двама мъже се изстъпиха пред нея. Единият беше красив и силен, а другият — стар, опитен войн. И висок също така. Юмруците му бяха грамадни.
— Извинете ме, господа. — Тя се опита да ги заобиколи. Трябваше незабавно да говори с Рейнджър.
— С Ваше височество, принцеса Сорша, ли имам честта? — поклони се по-възрастният мъж.
Баба й точно сега ли беше намерила да изпрати да я повикат? Определено й липсваше усет за време.
— Да, но съпругът ми, принц Рейнджър, е изразил желание да ме види моментално, тъй че…
Отнякъде изникна трети мъж, след него четвърти, а от храстите изскочиха още двама, за да я обградят в кръг. Капан.
Това тук не бяха хората на баба й.
— Кои сте вие? — рязко попита Сорша.
— Ако дойдете с нас без съпротива, няма да ви сторим зло — каза възрастният мъж.
По-младият му съратник положи ръка върху дръжката на сабята си и яростно започна да тръска левия си крак, сякаш опасността го възбуждаше. Останалите мъже се оглеждаха за стражите.
Разбира се, бяха нервни, планът им беше дързък. Бяха дошли да заловят принцесата в кралските градини.
— Кои сте вие? — отново настоя тя. Погледът й попадна върху сетрето на младия мъж. Там, почти скрит от плаща му, се мъдреше малък символ. Кафява змия, свита на кълбо, на нещо като ален фон.
Граф Дюбел. Това бяха неговите хора. Без предупреждение Сорша отметна глава назад и писна с всичка сила.
Една груба ръка спря писъка й в зародиш. Шестимата мъже се скупчиха около нея и я помъкнаха към конете, чакащи край живия плет.
Сорша се бореше всячески, но нямаше шанс срещу обединените им усилия. Успя обаче да се обърне поглед назад.
Там, където за последно беше видяла Марлон, храсталаците се полюшваха. Марлон бе избрал бягството пред опасността отново да се озове в тъмницата на графа.
Тя беше сама.
25
Агонизиращият лакей се прокашля, докато отваряше на Рейнджър величествените, украсени с позлата врати на тронната зала.
Рейнджър разсеяно вдигна поглед от картата в ръцете си.
— Питър, кашлицата ти е просто ужасна. Лекувай се.
И се закова на място.
Кралицата седеше високо на подиума. Побеляла, стройна, елегантна, с бастун в ръка, който й служеше за оръжие. Старицата беше студена като един от онези мразовити зимни дни, в които реката замръзваше.
Нищо чудно, че Питър се беше продрал от кашляне. Беше се опитал да го предупреди за ужасната опасност, която представляваше кралицата, но Рейнджър се оказа твърде погълнат от военните си планове.