Както обикновено, изражението на кралицата вещаеше лошо за всеки, дръзнал да се мерне пред височайшия й поглед. Рейнджър определено не беше изключение от правилото.
Не показвай паника, каза си той. — Тя е като куче, което надушва страха и се втурва в атака.
Проблемът с кралицата беше, че тя атакуваше независимо дали врагът се страхува или не. Вероятното беше станала безчувствена към силните емоции на ужаса, защото отдавна беше свикнала да ги предизвиква у всички.
— Каква приятна изненада! — Рейнджър се поклони с дължимия на опасната старица респект. — С какво мога да съм от полза на Нейно величество?
— Направи внучката ми щастлива. — Очите й блеснаха враждебно. — Мислех, че това се подразбира от само себе си.
Питър затвори вратата и най-коравосърдечно изостави принца в бедата му.
Да. Старицата винаги се втурваше в атака, без да протака.
Но сега Рейнджър беше господарят тук и не отговаряше пред никого.
— Това, което се подразбира от само себе си, е, че човек не бива да се бърка в чуждите работи — хладно отсече той.
— Моя работа е да видя наследник на престола, а Сорша не може да се заплоди, ако не пуска жребеца да я качи.
— Внучката ти не е кобила за разплод! — възмути се Рейнджър и с известно закъснение добави. — Нито аз съм разгонен жребец.
— Тогава се дръж като мъж! — Баба й удари с бастун по облегалката на трона. — Допуснал си някакъв много сериозен гаф, иначе Сорша нямаше да се отнася с теб като към гнусна буболечка, която е смачкала с обувката си. Длъжен си да й се извиниш.
— Извинявам й се всяка нощ. Тя не ме… — Щеше да каже „слуша“, но осъзна, че всъщност не е облякъл в думи разкаянието си. Само го демонстрираше.
— Очевидно не както трябва. — Подпирайки се на бастуна, владетелката се изправи на крака. — Жените обичат подаръци. Ти какво си й подарил?
— Напоследък съм малко зает с държавни дела. — С кралството през деня, със Сорша през нощта. Не можеше да прецени кое е по-голямо предизвикателство.
— Я ми подай ръка, момче.
Рейнджър изкачи стъпалата и й помогна да слезе. Досега не си беше давал сметка, че тя куцука.
— Едно след друго, Рейнджър! Не те ли научих да изграждаш, стройна система от приоритети? И като сме започнали: кога ще се наканиш да ми поискаш кралските скъпоценности?
— Диамантите на Бомонтен? — Старицата продължаваше да го изпълва с удивление и възхита. — Нима ги имаш?
— Ако не ги бях скрила, щяха да се затрият по време на революцията.
— Всъщност мислех, че наистина са изчезнали.
— Ти за каква ме имаш? — Тънките й устни се извиха в нещо, което би могло да мине за усмивка. — Когато синът ми замина на война, незабавно ги прибрах.
— Естествено. — Старицата бе хитруша, която чудесно познаваше човешката природа. Никога не би поверила другиму безценните диаманти, сапфири и бисери.
— Още ги пазя. — Тя заби нокти в ръката му. — Но ще ти ги дам, така че искай.
Рейнджър мразеше да го манипулират, но ако капитулираше сега, щеше да си спести време, което да използва за усъвършенстване на военната стратегия — и за любене на Сорша.
— Моля ви, бихте ли ми дали кралските скъпоценности, за да ги обрека на съпругата си?
— Незабавно ще наредя да ти ги донесат.
— Хиляди благодарности за вашата бърза и гъвкава мисъл. — При нормални обстоятелства щеше да изтръгва благодарностите с ченгел от гърлото си, но днес бе готов на всичко, за да отклони въпроса от съблазняването на съпругата си.
В това отношение се оказа наивник.
— За нищо. Как ще й ги поднесеш? — Баба изстреля въпроса като куршум.
— Ами не съм мислил. — Че как иначе? Току-що бе разбрал за съществуването им — не че това щеше да мине като оправдание пред кралицата.
— Не мога да повярвам, че ще те съветвам по въпроси от такъв характер. Не зная що е романтика, но очевидно и ти си бос в тази област; ето защо се нуждаеш от помощ. Слушай. Ще подариш на Сорша камъните утре вечерта на бала по случай завръщането ти. — Баба й беше планувала ухажването минута по минута, жест по жест.
— Ще й хареса. — И на него щеше да му хареса. Сорша щеше да му се усмихне, може би поне веднъж искрено.
— Ще бъде много грандиозно и ти трябва да го направиш, както ти казвам, но внучката ми не обича да стои в центъра на вниманието. Нищичко ли не си научил за нея? — Баба й май беше задала реторичен въпрос. — Сорша е от онзи тип жени, които биха предпочели букет цветя. Набери й китка. Номерът няма да се получи, ако накараш градинаря да й занесе. Това ще я направи нещастна.