— Знам — с раздразнение отвърна Рейнджър, но през цялото време не спираше да се чуди: защо? Не разбираше нищо от цветя. Не знаеше как да съчетава цветовете. Не знаеше какво да прави с бодлите на розите. Не знаеше как се аранжира букет. Защо Сорша да не приеме с радост букета на градинаря? Нали му плащаха добре тъкмо за тази работа?
— Сорша е романтична и нежна. Би й харесало след вечеря да я изведеш на разходка в градината. — Бабата почука с пръст по съсухрените си устни. — На лунна светлина. Сега е почти пълнолуние. Довечера времето ще е много подходящо.
— Довечера сме поканили френския посланик — саркастично вметна Рейнджър. — Няма ли да му се стори странно, че вместо да говоря с него, изчезвам някъде с жена си?
— Той е французин. Ще му се стори странно, ако не го направиш.
Рейнджър разстла картите по масата и притисна ъгълчетата им, за да не мърдат. Беше готов на всичко, за да избегне пронизващия взор на баба й. Погледнеше ли я в очите, като нищо щеше да си признае, че е написал на Кларис и Ейми писма, с които им разказваше за връщането на сестра им и ги молеше да дойдат час по-скоро на визита. От всичко, което се бе случило в Шотландия, Сорша му беше най-сърдита за изгорените писма. После за това, че не й беше показал новите писма и накрая, че не я пусна при Кларис.
А за последното вината дори не беше негова.
Но Сорша не даваше пуснат грош. Щом го упрекваше, че се е държал като гнусен лъжец, защо да не го обвини, че по пътя са ги причаквали убийците, отклонили ги от Фрея Крегс?
Наистина не беше осъзнал силата на връзката между сестрите, нито си бе дал сметка за огромното безпокойство на Сорша, свързано със съдбата им. Може би — само може би — беше допуснал грешка, като не я беше успокоил в това отношение. Сега не виждаше защо да не се помоли на Кларис и Ейми да дойдат. Изпита ужасно облекчение, когато утвърдителните им отговори пристигнаха скоро.
Навярно това щеше да разтопи сърцето на Сорша.
— Виж, момче — Ама и кралицата умееше да го третира като хлапак! — не ме разбираш. Аз отгледах момичето, за което се ожени. Видях я в деня на раждането й и оттогава не съм спирала да се страхувам за нея. Тя е мила, добросърдечна, уязвима — типът жена, която мъжете като теб използват без благодарност за бисера, който съдбата им е подхвърлила.
— Мъжете като мен? — Какво имаше предвид с това?
— Но Сорша е станала различна. Вече не е онова миловидно, крехко същество. От време на време зървам проблясъци от старата Сорша, но нещо е събудило негодуванието й и я е променило до неузнаваемост и — недей да ме лъжеш — това нещо си ти. — Студените сини очи на баба й изровиха дупки в гордостта му. — Затова, ако не искаш до края на живота си да държиш веригата на жена, която непрекъснато се стреми да ти се изплъзне, ще слушаш какво ти казвам.
Рейнджър се втренчи в картите на Бомонтен и Ришарт, мъчейки се да си спомни какво толкова важно имаше да свърши по тях.
— Защо да слушам съветите ти относно жена ми?
— Защото залагам всичките си надежди на факта, че и ти си се променил.
Бабата беше права. Мътните я взели, беше права. Трябваше да предприеме нещо — нещо различно, защото планът му да принуди Сорша да му отдаде доброволно любовта си се беше провалил с гръм и трясък. Макар че я държеше в обятията си всяка нощ, макар че я докарваше до оргазъм въпреки волята й, той усещаше как я губи малко по малко. А през цялото време, което прекарваше с военачалниците, посланиците и картите, той самият се чувстваше на ръба на нервна криза.
По същия начин се чувстваше в тъмницата. Ненавиждаше познатото усещане.
— Рейнджър, смили се над клетата старица и докажи, че не си същия глезльо като едно време. — Баба й не звучеше свадливо, а по-скоро уморено, което само по себе си беше плашещо.
— Какво да направя? — тихо попита той.
— Скъпоценности, цветя, разходка — баба й навря сгърчения си показалец в лицето му, — по време на която си признаваш, че си глупак да я нараниш така и обещаваш държанието ти никога да не се повтаря.
Рейнджър точно това се стремеше да избегне.
— Когато избягах от тъмницата, дадох тържествен обет да не падам на колене, пред когото и да е, да не пълзя и да не се моля. Разбираш ли, обет.
— В такъв случай спирам приготовленията по официалната ви венчавка и коронацията в катедралата и ще анулирам брака ви — студено изрече кралицата.
— Какво? — изрева той.
— Внучката ми няма да страда, само защото си инат. — Очите на баба й бяха ледени късчета синьо небе. — Оженили сте се в чужда страна. Мога да подкупя свидетелите, да потуля доказателствата, да открия на Сорша друг принц, с когото ще е щастлива.