Ако съдеше по вдигнатите палци и потайните усмивчици, май всички споделяха мнението й.
— Впечатлен съм, принцесо — бавно проточи граф Дюбел.
— Какво? — разяри се Жулиен. — Как смееш да я хвалиш?
— Но това няма да спаси съпруга ти. — В сините очи на графа блестеше хладно пламъче. Той махна към стражите. — Огън по принц Рейнджър!
— Не! — Сорша се нахвърли върху един от стрелците.
Докато мускетите гърмяха, Хюбърт я дръпна назад.
— Не!
Вълненото одеяло и мрежата се покриха с дупки от куршумите. Платът димеше.
Тълпата ахна, застинала от ужас.
— Кралят… — дочу се нечий шокиран шепот. Вцепенена от ужас, Сорша се огледа наоколо си. Мъжете стояха втрещени. Жените притискаха ръце към устата си, а в очите им имаше сълзи. Жулиен притискаше ръка към сърцето си.
Дори разгулните придворни хранеха съмнения относно убийството на законния си владетел.
Пръстите на Сорша се свиха като нокти на хищна птица. Искаше да убие този човек. Искаше да заридае. Искаше да умре.
— Най-сетне! Най-сетне! Махнете мрежата! — Граф Дюбел се ухили широко. — Нека видим тялото.
Сорша искаше да закрие очите си. Но не можеше да не гледа. От всичко на света най-много й се искаше да не види трупа на Рейнджър.
Желанието й се сбъдна.
Стражите махнаха мрежата. Под нея лежеше сламено чучело, чиито ръце бяха извити в груб, но красноречив жест.
От наблюдателницата си в сенките на дърветата Рейнджър видя как лицето на граф Дюбел се обля в червенина. Чу шумното ахване на Жулиен и забеляза как тя се притисна в съпруга си. Чу изненадания и тревожен шепот на придворните. Всичко това му достави неизмеримо удоволствие.
И по-важно, Сорша се беше вторачила в чучелото и се усмихваше радостно. Потърси го с блеснали очи и той едва се сдържа да не отиде при нея и да я грабне в прегръдките си. Но битката още не бе приключила. Граф Дюбел махна отсечено на стражите. Един от младите, арогантни глупаци се втурна надолу към поляната, преобърна чучелото, разбута шумата около него и намери скритите дъски. Избута една дъска с лъснатия си до блясък ботуш и откри изкопа, през който Рейнджър беше избягал.
Руменото лице на графа прежълтя от гняв. Той направи няколко крачки към безполезния си капан, после яростно се завъртя към жена си.
— Ти си виновна!
В този миг Рейнджър излезе от сенките с ръка на меча си и с поглед, закован в граф Дюбел.
— Надали сте изненадан от този обрат. Както всички добре знаем, единственото, на което ме научихте, е да копая дупки.
Узурпаторът повдигна треперещ пръст:
— Застреляйте го сега!
— Пушки долу! — изкрещя един от стражите. Рейнджър го позна — Хюбърт. Той беше в гвардията още по управлението на баща му. Някак си се беше задържал на поста си и до ден-днешен. Но изминалите единайсет години бяха оставили отпечатък на циничност върху решителното лице.
— Който насочи оръжие към нашия принц, ще отговаря лично пред мен! — изкрещя Хюбърт.
Граф Дюбел грабна първия попаднал му пистолет, прицели се с плавно движение и стреля.
Хората на Рейнджър се появиха навсякъде сред придворните с извадени мечове и вдигнати мерници.
Но граф Дюбел не беше стрелял по Рейнджър. Беше прострелял Хюбърт в гърдите.
Едрият войн се олюля, на лицето му се изписа изненадана и той се строполи на земята като отсечен дъб.
Сорша изпищя и падна на колене до него.
Придворните започнаха да надават ужасени викове и побягнаха панически, като стадо приклещени сърни.
Навъсените хора на Рейнджър ги възпряха.
Рейнджър излезе от сенките.
— Армията на Бомонтен е разположена пет мили надолу по пътя и само чака сигнал, за да навлезе в Ришарт насилствено. Но има по-лесен начин, графе. Ти и аз… ще се бием и победителят печели страната.
— А победеният?
— Победеният губи живота си. — Рейнджър беше наясно какво рискува. Граф Дюбел изпитваше неестествена страст към оръжията и неистово се боеше от похищение срещу живота си. Упражняваше се с всички огнестрелни и хладни оръжия, тренираше ръкопашен бой. Беше по-възрастен от него, но също така беше як, пъргав и безпощаден. По-важно, населяваше кошмарите му като някой всесилен демон.
Граф Дюбел знаеше това. Той бавно разтегли устните си в жестока усмивка, която Рейнджър беше виждал многократно. Беше я виждал всяка година, когато тъмничарите го изкарваха от килията му. Виждаше я, когато хленчеше, плачеше и молеше милост от човек, който беше безмилостен.
— Да. Победеният губи живота си. — Студеният глас на графа произнесе думите с наслада.
Този тон. Това изражение. Рейнджър усети как кожата му се свива в отчаян опит да избегне ударите, които беше приучен да очаква.