Настъпи мълчание. После Натали промърмори:
— Вашата история е завладяваща. И какво е станало с тази любопитна личност през тази година?
— Направил състояние.
— Състояние!
— Да, купувал, продавал, откупувал, препродавал места и къщи по Лазурния бряг и в Париж, и станал милионер.
— Но вашият приятел разпитвал ли го е за миналото му?
— Десет пъти. Двадесет пъти. Но без резултат. Елен Рок не може да каже нищо за истинското си име, за миналото си, за страната, където е роден, за държавите, в които е живял. Той не знае нищо.
— Възможно ли е това?
— Възможно и естествено. Ужасният удар, който е получил по главата, усложнен от мъченията, преживени на отломката, мъчения от глад и студ, е мотивирал у него унищожаването на някои способности, което би могло да се приеме за временно, но което изглежда окончателно. Феноменът е, повтарям, ясен и логичен. Необходимо е само — продължи доктор Шапро — леко случайно натискане, даже не и мозъчно увреждане, по някои групи от нервни клетки, за да предизвикаме забравата на дадени спомени, на дадени периоди от живота — забрава, която един ден бихме могли да предизвикваме и по изкуствен начин?
— Колко би било удобно! — каза Максим. — Ще изваждаме някой лош спомен като зъб.
Но Натали се увличаше все повече и повече, докато Форвил не криеше раздразнението си.
— Какво прави той сега? Къде живее? — подхвана отново младото момиче.
— В старото селище Ез, на самия връх на скалата… в разрушен замък, който е възстановил.
— Може ли да се види? Движи ли се сред хората?
— От шест месеца — да.
— А вие, докторе, видяхте ли го?
— Само един път преди осем дни. Той е висок, слаб, не е красив — далеч съм от такава мисъл — но каква енергия излъчва лицето му! И каква нежност в същото време!… Той остави у мен незабравимо впечатление. И след това, толкова много се говори за него в цялата околност!
— Какво се говори?
— Най-напред за неговия случай, който учудва, и след това за други неща.
— Какви неща? С какво се занимава?
— С добрини, нрави големи добрини. Натали остана смаяна.
— Тогава той е филантроп?
— Не съвсем.
— Апостол?
— Още по-малко. По-скоро изправител на грешки. От моя приятел знам за него изненадващи истории за разкрити злосторници, за мошеници, заловени в капан, трагични ситуации, избягнати за всеобща радост…
Форвил се изсмя.
— С една дума, Монте Кристо… принц Родолф. Всичко това е много банално и смешно.
— Не е, ако познаваш Елен Рок, както изглежда. Това е мъж, суров мъж.
— Да — каза Форвил подигравателно, — мъж, облечен в черно кадифе.
— Облечен като всички, но с особена елегантност. Има учудващ, расов силует.
— И мрачен вид? С фаталното изражение на низвергнат ангел? С една дума, героят на Байрон, когото Натали търси…
— Съвсем не.
— Тогава е светец? — каза Натали.
— Съвсем не — отвърна докторът. — Един светец няма този горделив вид, такава хитроумна приветливост и веселие в думите, такава прекалена жизненост.
— Казаха ни даже — отбеляза Жанин Годуен, — че правел чудеса.
— О, за да се забавлява — запротестира докторът, — и само привидно. Това е по-скоро случайно, бърза адаптация към обстоятелствата, и най-вече нечуваното и наистина тайнствено влияние, което той упражнява над всички, които са около него. Така безусловното му превъзходство в спортове като фехтовка и бокс произлиза повече от косвеното влияние над противниците му, отколкото от чудната му сила или от несравнимата му гъвкавост.
— Но защо съществува това косвено влияние?
— Защото неговото приключение го поставя настрана от другите хора. Всички с право си мислят, че той живее в друг свят и че мислите на човек, който всичко е забравил, не могат да бъдат същите като тези на обикновените простосмъртни. Както по всичко изглежда, в такъв индивид има нещо свръхчовешко и свръхестествено.
— Но аз искам да се запозная с този барон Елен Рок! — извика Натали. — Форвил се изсмя.
— Хайде, ето ви вече увлечена!
— Бога ми, има за какво!
— Преди малко беше пиратът Жерико. От сега нататък ще е Елен Рок… някакъв, старателен авантюрист, който играе ролята си на магьосник пред старите дами или малките момиченца.