— Е, имате поне една утеха. Това, което се случва с вас, се случва и на конкурентите ви — каза Пакър.
— Дори и да е така, никак няма да е забавно — възрази Хазлит. — За какво според вас човек се заема с бизнес? За да служи на гражданите? За да го уважават в бизнессредите? Само за да печели пари? Не е така, господине. Човек става бизнесмен, за да изпита удоволствие от одирането на кожата на някой конкурент, за да изпита вълнение, когато рискува да изгуби и ризата си, за да…
— Амин! — рече на висок глас Пакър.
Хазлит го погледна удивено.
— И вие ли…
— Ни най-малко — отвърна гордо Пакър. — Аз и сега съм същият разбойник, какъвто си бях.
Хазлит се отпусна в креслото. В гласа му се промъкна студенина.
— В един момент бях решил да ви разоблича, да предупредя света, но после си дадох сметка…
— Разбира се, че не можете да направите нищо — изръмжа Пакър. — Едва ли ще ви е приятно да ви се присмиват. Не сте от хората, които биха търпели и за миг мисълта, че някой може да им се присмее.
— Кажи каква игра играеш, Пакър.
— Игра?
— Ти докара тази стока. Ти сигурно си знаел предварително какво ще ни натресе на главите. И в същото време казваш, че на теб нищо ти няма. Да не би да си решил да лапнеш цялата планета?
— Не бях мислил за това — отвърна Пакър. — Идеята обаче си я бива.
След това се изправи.
— Малко съм стар за тази работа, но все пак ми е останала още някоя и друга годинка живот. Пък и съм в чудесна форма. От години не съм се…
— Вие щяхте да излизате — каза Хазлит, като се изправи. — Няма да Ви отнемам повече време.
— Благодаря ви, господине — каза Пакър. — Видях, че има пълнолуние, и реших да се поразходя. Няма ли да ми направите компания?
— Пакър, имам по-важни занимания от разходките на лунна светлина.
— Не се и съмнявам — каза Пакър и направи лек поклон. — Има си хас един честен и порядъчен бизнесмен като вас да няма по-важни занимания.
На излизане Хазлит трясна вратата.
Пакър се върна в спалнята и отново се зае с вратовръзката.
Хазлит — честен човек? Колко ли други хора щяха да станат честни тази нощ? А след година, колко ли честни хора щяха да се появят на Земята след година? Колко ли време щеше да измине до момента, когато цялата планета бъде обитавана от честни хора? С тези спори, способни да се укриват в цепнатините, да се разнасят из въздуха и да се придвижват по реките, може би това щеше да стане скоро.
Ами правителството? Същото това правителство, което бе дошло да проси спори — да моли да стане честно? Е, справедливостта изискваше да се признае, че правителството навярно все още не бе в течение на случилото се.
Ей, това си го биваше, каза Пакър. Честно правителство! Така им се пада на тези гадове! Много му се прищя да си представи физиономиите им.
Престана да се занимава с вратовръзката, седна на ръба на леглото и няколко минути беззвучно се смя.
Накрая избърса сълзите от очите си и дооправи възела.
Реши още на следващия ден съвсем рано да се свърже с Грифин и да сключи сделката с марките. Щеше да покаже алчност, дълго да се пазари и накрая да плати малко повече от цената за едно дългосрочно споразумение. Едно наистина честно правителство нямаше да обяви подобна сделка за нищожна, дори и след като при новопридобитата си честност осъзнаеше неизгодния й характер. За щастие, един от стълбовете на честността бе придържането към постигнатите договорености даже и при неизгодна сделка, независимо от начина на нейното сключване.
Облече сакото си и отиде в хола. Спря при писалището и отвори чекмеджето. Присегна се и повдигна капака на кутийката с листа. Взе си една щипка и понечи да я постави в устата си. Именно тогава съобрази какво се е случило. Всички елементи от мозайката се подредиха и му стана ясно защо бе единственият истински нечестен човек, останал на Земята.
„Сам пророк и мисля теб.“
Постави един лист в устата си и почувства облекчение.
Противоотрова, помисли си той, и знаеше, че е прав.
Но откъде бе могъл Пуг да узнае това, по-точно, как бе успял да предвиди, че преплитането на редица събития неизбежно ще доведе именно до това?
„Прип. ясновд.“?
Затвори кутийката, затвори и чекмеджето и се запъти към вратата.
Аз съм единственият нечестен човек на света, помисли си. Имунизиран съм против фактора „честност“, заложен в жълтите спори, благодарение на това, че от дълго време ползвам листата.
Преди малко бе заложил капан, в който да улови Пикеринг. Утре щеше да изнудва правителството и не се знаеше къде ще му излезе краят. Хазлит го бе укорил, че иска да завладее цялата планета и идеята съвсем не му се видя лоша. Стига да му останеше време да я осъществи.