— Лейтенант — обади се Рурк, — струва ми се, че твоите хора пристигнаха.
— Така ли? — Ив протегна ръка и той й подаде уреда. По стълбището вече отекваха стъпки, чуваха се приглушени гласове. — Почти привърших. Умрял е само преди час! — възкликна, като разчете показанията на устройството. — Да му се не види, изпуснахме го за малко!
В този момент Пийбоди влезе в помещението и тя побърза да й нареди:
— Включи записващото си устройство. Организирай транспортирането на трупа до моргата. Метачите да започнат работата си. Повика ли някого от компютърния отдел?
— Фийни и Макнаб са в другата кола. Ще пристигнат всеки момент.
— Щом дойдат, незабавно да се заемат с наблюдаващите камери и с видеотелефоните. Благодаря за съдействието, шерифе. — Тя протегна ръка за записващото устройство, което му беше поверила, и добави: — Това е сътрудничката ми, полицай Пийбоди. Тя ще поеме огледа на местопрестъплението, ако не възразявате.
— Нямам нищо против.
— Ще претърся къщата. Необходими са ми дискетите, които Бейлис е донесъл.
— Кабинетът е на първия етаж — намеси се Рурк. — Ще ти го покажа.
Тонът му подсказа на Ив, че е за предпочитане при огледа на кабинета да не присъстват сътрудниците й. Тя потисна раздразнението си, задето си е позволил сам да разгледа къщата, и се обърна към Рийс:
— Ако обичаш, провери какво са научили твоите хора, които са разпитали съседите. Възможно ли е да се свържеш с патрулните коли? Може би някой е забелязал непознат автомобил в околността.
— Добре, лейтенант. Ако не възразяваш, ще се свържа с тях отвън. Имам нужда от чист въздух.
— Благодаря. — Двамата с Рурк излязоха от банята и изчакаха да се разминат с полицаите, които се изкачваха по стълбището. Щом останаха сами, Ив гневно възкликна: — Как ти хрумна сам да обикаляш из къщата? Известно ли ти е, че цивилни не трябва да присъстват на местопрестъплението?
— Нали ме беше назначила за временен помощник — парира я той. — Мислех, че няма да имаш нищо против. Между другото, всички врати и прозорци бяха затворени. Алармената система е свръхмодерна — произведена от една моя компания. Престъпникът я е изключил, което означава, че е знаел кода. Открих и помещението с мониторите за наблюдателните камери, Фийни сигурно ще потвърди, че убиецът е обезвредил и системата за сигурност. Няма да откриете записи на случилото се вътре и вън от къщата след седем часа вечерта.
— Добра работа.
— Кого хвалиш — мен или престъпника?
— Ха-ха, много си духовит. Този човек има стоманени нерви. Не изпада в паника, не бърза, заличава следите си, въпреки че е обзет от ярост и от жажда за мъст. Сигурно е отличен полицай.
Влязоха в просторния кабинет. През остъклената стена се разкриваше величествен изглед към океана, който бучеше в мрака.
Ив веднага забеляза преобърнатата чаша върху бюрото. Течността беше образувала локвичка върху никелираната повърхност. На пода бяха разхвърляни дискове и мъжки дрехи. Ив забеляза, че това бе костюмът, който Бейлис носеше на съвещанието при началника на полицията.
— Влязъл е през страничната врата откъм терасата — замислено каза тя. — Бейлис тъкмо си е приготвил напитка. — Взе чашата и я подуши. — Мирише на уиски… После се е заловил да преглежда информацията, записана на дискетите. Чул е подозрителен шум, вдигнал е поглед и е видял човека на прага. Скочил е на крака и е разлял напитката си. Може би дори е имал време да извика името на нападателя, после онзи го е зашеметил с електрошоковата палка. — Тя се разходи из кабинета, заобиколи бюрото и продължи да говори: — Убиецът го е съблякъл още тук. Действал е според грижливо подготвен план. Навярно е идвал във вилата и преди и е знаел къде се намира наблюдаващата камера. Излязъл е, изключил е камерата, взел е дисковете с инкриминиращите го записи. Дали е донесъл лейкопласта със себе си?
Заотваря чекмеджета и шкафове и внезапно възкликна:
— Ето запечатана ролка от същата залепваща лента. Открил е каквото му е трябвало в кабинета на Бейлис. Изхвърлил е остатъка от лентата и ножицата, която е използвал. Няма да ги намерим…
— Лейтенант — прекъсна я Рурк, — прегледай дискетите.
— Ще стигна и до тях… После е занесъл Бейлис на горния етаж. По тялото на мъртвия не забелязах охлузвания от влачене, което говори, че престъпникът е много силен и го е носил на ръце. Поставил го е във ваната и го е „облепил“ с лейкопласта. Докато се е занимавал с това, е свалил обувките, но не и дрехите си — повърхността на ваната не е издраскана, а отвън има локви, навярно водата се е стичала от панталона му.