Тя преследваше полицай ренегат и не се страхуваше да се изправи срещу него. Но нямаше да му позволи да я отклони от целта. Възнамеряваше стъпка по стъпка да стигне до истината.
Изтормози метачите да побързат, обади се в лабораторията и настоя спешно да обработят пробите, които им беше изпратила. Готова беше да работи денонощно, за да приключи разследването. Хората от екипа й действаха със същата всеотдайност.
Рурк също беше затрупан с работа, макар и от съвсем друго естествено. Реши да не губи време, като я разпита за намеренията й. Не възнамеряваше да влиза в спор с нея и да я моли да бъде предпазлива и да не се излага на опасност.
Остави я във вилата и сам отпътува обратно за Ню Йорк. Бързаше да осъществи плановете си.
Спря колата пред „Чистилището“, набра кода за отключване на вратата. Влезе в залата и се огледа. Счупените мебели бяха изнесени, подът вече не беше осеян с парчета стъкло, основният ремонт вече беше започнал. Скоро клубът отново щеше да се превърне в предишното убежище на греха и порока.
Светлината от лампите се отразяваше от пода, застлан със сребристи квадратни плочки. По нареждане на Рурк новите огледала зад бара бяха тъмносини. Създаваше се впечатление за странен извънземен свят… или по-точно подземен, каквато бе и целта на Рурк.
Той мина зад бара. Тъкмо когато наливаше бренди в две чаши, по витата стълба слезе Ру Маклийн и усмихнато промълви:
— Радвам се да те видя. Навярно ти е направило впечатление, че работата върви бързо.
— Клубът ще бъде отворен след три денонощия.
— Какво? — Тя взе чашата, която Рурк плъзна по плота, и смаяно го изгледа. — Мисля, че е невъзможно…
— Остави на мен. Сега с теб ще изготвим плана, ще се работи непрекъснато и на смени. Утре сутринта ще уведомиш персонала. Клубът ще отвори врати в петък вечерта, и то с грандиозно празненство. — Той отпи от чашата си, без да откъсва поглед от управителката на „Чистилището“.
— Разбира се… както кажеш… ти си шефът.
— Точно така. — Рурк извади табакерата си, запали цигара и попита: — С какво те заплаши той?
За миг в очите й проблесна паника, сетне тя озадачено попита:
— Какво? Не те разбирам…
— Използвал е клуба, за да върши мръсния си бизнес. Хората му, които са идвали тук, са дребни риби, които са сключвали маловажни сделки. Но той е имал повод доволно да потрива ръце в своята крепост и да си мисли, че е хвърлил моите камъни по моята глава. След време обаче ще стане нехаен… а може би вече е проявил типичната си небрежност, която го прави много опасен противник. Вероятно полицаят, който работеше тук, е надушил нещо, за което заплати с живота си.
Ру беше пребледняла така, че кожата й сякаш бе станала прозрачна.
— Мислиш ли, че Рикер е накарал да убият ченгето? — прошепна.
Рурк дръпна от цигарата, сетне изпусна облак дим и се втренчи в Ру:
— Може би убийството не е било извършено по негова поръчка, но последствията са печални. За ченгето, може би за мен и със сигурност за теб, Ру.
— Не те разбирам.
Тя понечи да отстъпи назад, но Рурк й попречи, като стисна ръката й.
— Недей! — Говореше спокойно, но Ру се разтрепери. — Ще стане по-лошо за теб. Отговори ми с какво те държи Рикер. Питам те, защото с теб отдавна сме приятели и мисля, че съм заслужил честен отговор.
— Знаеш, че нямам нищо общо с Рикер.
— Надявах се, че е така. — Той наклони глава. — Защо трепериш? Страхуваш ли се от мен? Виждала ли си ме да удрям жена, Ру?
— Не. — От очите й рукнаха сълзи. — Не си… Никога не причиняваш зло…
— Но Рикер не е като мен — прекъсна я той. — Какво ти стори?
Ру се разрида и задавено възкликна:
— Божичко, Рурк, не исках да го направя, повярвай ми. Двамина от хората му ме отвлякоха, докато се прибирах у дома. Заведоха ме в къщата му. Той се беше разположил в солариума пред отрупана с деликатеси маса. Обясни ми какво ще се случи, ако не изпълня нарежданията му.
— И ти се съгласи, така ли?
— Отначало отказах. — Тя се опита да запали цигара, но не успя, защото цялата трепереше. Рурк хвана ръката й и я задържа, докато тя щракна запалката. — Ти постъпи толкова благородно с мен, уважаваше ме, никога не ме измами. Сигурно няма да ми повярваш, но казах на Рикер да върви по дяволите. Казах му, че когато разбереш как се е отнесъл с мен, ще… наговорих му какви ли не страхотии. Той безмълвно ме наблюдаваше и злобно се усмихваше. Тръпки ме побиваха от погледа му. Все едно бях насекомо, което ще смачка, щом пожелае. После каза едно име и адрес — името и адреса на майка ми…