Тя се задави от вълнение, сетне отпи от чашата си, сякаш очакваше алкохолът да й вдъхне смелост.
— Показа ми видеозаписи… разбрах, че непрекъснато е била под наблюдение. Тя живее на неколкостотин километра от Ню Йорк в къщата, която й купих, благодарение на твоята щедрост. Бяха я заснели как пазарува, как отива на гости на приятелките си… Сковах се от страх, дори не изпитах гняв. Рикер обеща, че ако му помогна, майка ми няма да бъде изнасилена, изтезавана и обезобразена.
— Нямаше да й се случи нищо лошо, Ру, ако ти ми бе доверила с какво те заплашват.
Тя поклати глава:
— Рикер винаги разбира кое е слабото ти място. Упражнява натиск, докато се съгласиш на всичко, само и само да престане. Предадох те, за да спася майка ми. — Тя избърса сълзите си и добави: — Моля те да ми простиш.
— Обещавам, че този мръсник няма да стори нищо лошо на майка ти. Ще уредя да замине някъде, където ще бъде в безопасност, докато си уредя сметките с онова влечуго.
Ру недоумяващо го изгледа и той побърза да добави:
— Ще се успокоиш, като знаеш, че тя е на сигурно място. Искам да посветиш цялото си внимание на работата тук, следващите един-два дни ще бъдат много напрегнати.
— Нима ще ме оставиш на работа, след като те предадох?
— Не познавам майка си, но знам какво е да обичаш някого до полуда и да си готов на всичко, за да го защитиш. Трябваше да ми се довериш, Ру. Но не те обвинявам за стореното.
Тя седна на високото столче, закри с длани лицето си и беззвучно зарида. Рурк й наля още малко бренди, отвори бутилка с минерална вода и я постави пред нея:
— Изпий чаша вода, успокой се.
Ру отпусна ръце и го погледна. Клепачите й бяха зачервени и подпухнали, но гласът й бе равен:
— Сега разбирам от какво е продиктувана омразата му към теб. Мрази те заради благородството ти, на което не е способен. Не разбира защо хората те обичат, защо са ти предани. Затова те ненавижда. Не желае само смъртта ти, а иска да те унижи, да те съсипе.
— Тъкмо на това разчитам. Ще ти обясня какъв е планът ми.
Ив си казваше, че след като е омъжена почти от година, вече е научила един-два трика. Най-лесният начин да избегне недоволството на Рурк, задето се е заела с опасно разследване, бе възможно най-дълго да отлага разговора си с него.
За да спечели време, се обади вкъщи от колата, като избра номера на видеотелефона в спалнята, преценявайки, че в този момент Рурк най-вероятно е в кабинета си. „И вълкът сит, и агнето цяло — помисли си. — Имам оправдание, че съм го търсила, но той не се е обадил.“
Усмихна се и заговори, взирайки се в екрана:
— Здравей! Искам да те предупредя, че отивам в управлението. Имам много работа, но ще се опитам да подремна в канцеларията. Пътьом ще се отбия в лабораторията, за да пришпоря онзи мързеливец Дики. При първа възможност отново ще се свържа с теб. Доскоро.
Прекъсна връзката, с облекчение въздъхна и едва тогава забеляза изпитателния поглед на сътрудничката си.
— Лейтенант, интересува ли ви какво мисли една неомъжена девойка за брачния ви проблем?
— Не!
— Много добре знаете, че Рурк ще се разгневи, задето сте пренебрегнали заплахите на престъпника — продължи Пийбоди, като се престори, че не забелязва намръщената физиономия на началничката си. — Ето защо избягваше разговора с него. „Прекалено съм заета, скъпи, легни си и не ме чакай.“ — Тя презрително изсумтя: Сякаш той ще ви повярва! Няма да ви се размине.
— Млъкни! — Ив неспокойно се размърда на седалката. Под достойнството й беше да обръща внимание на съветите на Пийбоди, но любопитството й надделя: — Защо мислиш, че ще имам неприятности?
— Вие безсъмнено сте много умна, но той ще ви надхитри. Възможно е дори да ви остави да… полудувате, после ще има „бум“!
— За какво намекваш?
— За нищо. Не съм умна колкото вас. Но знам, че ще се случи. — Прозина се и се протегна, когато спряха пред сградата, където се помещаваше лабораторията. — Отдавна не съм се возила в патрулна кола. — Тупна с длан по твърдата и неудобна седалка и добави: — За което изобщо не съжалявам.
— Нямах избор, трябваше да се придвижим с нещо до Ню Йорк — ядно подхвърли Ив. — Сигурно ще имам неприятности, задето помолих един от местните полицаи да ми заеме колата си.
— Напротив — промърмори Пийбоди, отново се прозина и потърка очите си. — Младежът ви гледаше с такова страхопочитание, че сигурно ще сложи на седалката табелка с надпис: „Тук седя Ив Далас.“
— Престани да дрънкаш врели-некипели — промълви Ив, но неволно се усмихна. Докато прекосяваха улицата, за да влязат в сградата, добави: — Искам ти да се обадиш на автомеханиците, защото не те мразят, както мразят мен. Дано се съгласят по-бързо да поправят колата ми.