— Ще стане по-бързо, ако направя заявката от името на някой колега.
— Имаш право. — Ив доволно се усмихна. — Кажи, че автомобилът е на Бакстър. Капнала си от умора — продължи, когато сътрудничката й отново се прозина. — Като свършим тук, прескочи до вас и си легни за един час или вземи от ободряващите таблетки. Предстои ни много работа, трябва да си съсредоточена.
— Ще мина и без сън.
Пазачът на входа на лабораторията изглеждаше така, сякаш са го събудили от дълбок сън. Едва държеше очите си отворени, униформата му беше измачкана, а на страната му имаше следа от възглавницата.
— Достъпът ви е разрешен — избърбори и с тежки стъпки тръгна обратно към стаичката си.
— Нощем тук е като в гробница. — Пийбоди потръпна. — По-страшно е, отколкото в моргата.
— Сега ще стане по-весело — заяви Ив.
Знаеше, че Дики няма да се зарадва на посещението й, но не подозираше, че ще чуе гласа на Мейвис да кънти в залата, облицована с бели плочки.
Началник лабораторията Беренски, на когото колегите бяха дали прозвището „Тъпака“, се беше привел над микроскопа, подскачаше в такт с мелодията и фалшиво припяваше на Мейвис.
Ив доволно се усмихна — вече знаеше, че той ще изпълни всяко нейно желание, стига да получи онова, което тя ще му предложи.
— Здрасти, Дики.
— За теб съм господин Беренски. — Той вдигна глава и гневно я изгледа. Клепачите му бяха подпухнали, устните му бяха разтегнати в грозна гримаса. Тя забеляза, че е облякъл ризата си наопаки. — Заради теб ме измъкнаха от леглото посред нощ. Писна ми от шибаните ти важни случаи. Аз също имах важна работа. Бях в леглото с истинска богиня. Циците й са като шибани футболни топки. — Той направи красноречив жест, за да покаже размерите, а Ив кимна:
— Моля да ме извиниш, господин Беренски. Позволи ми да изтъкна, че прекалено често употребяваш прилагателното „шибан“. Според мен думата със същия корен би могла да се използва и като глагол.
— Върви се шибай! Е, как ти харесва?
— Схватлив ученик си.
Той изсумтя и отново се наведе над микроскопа, за да прикрие усмивката си.
— Изчезвай оттук! Престани да ми досаждаш. Ще получиш резултатите, когато приключа, нито секунда по-рано. Махни ми се от главата! Вече ти препоръчах как да се забавляваш.
— Известно ли ти е, че се възбуждам, когато съм до теб?
Дики отново вдигна глава и озадачено я изгледа. Поведението й беше необичайно. Обикновено беше заядлива и нападателна, а сега се усмихваше и подхвърляше шегички, което му вдъхна лоши предчувствия.
— Не мога да си обясня доброто ти настроение — промърмори, — като се има предвид, че онзи тип продължава да избива хората ни, а шефовете скоро ще те разпънат на кръст.
— Музиката, която слушаш, подобрява настроението ми. През другата седмица Мейвис ще изнесе концерт. Чух, че билетите вече са продадени, нали така, Пийбоди?
Сътрудничката й беше уморена до смърт, но умът й работеше бързо. Веднага разбра какво се иска от нея и се включи в играта:
— Да, лейтенант. Цял Ню Йорк говори за този концерт. Жалко, че тя няма да го повтори. Мисля, че е страхотна…
— И аз съм на същото мнение — намеси се Дики. — Използвах всичките си връзки, за да получа два билета на втория балкон.
— Май нямаш достатъчно солидни връзки — подхвърли Ив и се престори, че оглежда някаква драскотина на дланта си. — Ако имам приятел, който обожава изпълненията на Мейвис, мога да му уредя билети на първия ред на партера и пропуски за гримьорната й.
Той рязко вдигна глава, тънките му пръсти се вкопчиха в рамото й:
— Не се шегуваш, нали?
— Не, разбира се. Ако имам приятел, който работи денонощно, за да ми осигури необходимите данни, ще му уредя билети на първия ред и пропуски.
Дики се просълзи от щастие и възкликна:
— Знаеш, че аз съм най-добрият ти приятел.
— Трогната съм от топлите ти чувства. Искам резултатите след час — това е условието да получиш мечтаните билети. А ако откриеш нещо, което ще ми подскаже самоличността на престъпника, обещавам Мейвис да те целуне по устата.
Потупа го по главата, сякаш той беше послушно куче и направи знак на Пийбоди да я последва. Преди да излезе, се обърна и видя, че Дики стои като истукан и е зяпнал от изумление.
— Остават ти петдесет и девет минути, приятелю. Стрелките на часовника неумолимо се въртят.
Той се спусна към микроскопа.
— Добре го изпързаляхте — одобрително измърмори Пийбоди, докато прекосяваха улицата, за да се качат в колата.
Когато се върнаха в управлението, Ив възложи на сътрудничката си да напише рапорта за огледа на местопрестъплението, като използва видеозаписа и бележките й, а самата тя изпълни неприятното задължение да уведоми близките на Бейлис за смъртта му.