Разговорът по видеотелефона й отне повече време, отколкото можеше да отдели, и още повече я потисна. Съпругата на Бейлис беше толкова сломена от новината, че не беше в състояние да отговори на въпросите на Ив. Отказа да идентифицира мъртвеца чрез видео връзка и изпадна в истерия, което принуди сестра й да се намеси.
Ив се втренчи в чернокосата, бледа жена, чието лице се появи на монитора. Чуваше истеричните ридания на вдовицата.
— Сигурни ли сте, че няма грешка? — попита брюнетката.
— Самоличността на покойния е потвърдена. Ако желаете, ще уредя полицейски психиатър да дойде в хотела и да разговаря със сестра ви.
— Не, ще се помъча да я утеша. Намесата на непознати само ще влоши положението. Божичко, днес следобед тя му купи копчета за ръкавели! — Жената затвори очи, дълбоко си пое въздух и сякаш събра сили, което поуспокои Ив. — Ще уредя да се върнем незабавно. Бъдете спокойни, поемам грижата за всичко.
— Обадете ми се веднага, след като пристигнете. Налага се да поговоря с госпожа Бейлис. Позволете да ви изкажа най-искрени съболезнования за загубата.
Ив се облегна на стола и се загледа в празния екран. Бейлис беше подлец, но близките му щяха да тъгуват за него. Загубата му щеше да остави празнина в живота им.
Коли, Милс, Бейлис… Тя се помъчи да забрави фактите и доказателствата, да си представи що за хора са били тримата мъртъвци. Най-важното бе, че са имали различно отношение към работата си, към дълга на полицая, който е получил правото да носи значка. Беше сигурна, че и тримата са познавали убиеца си, а Коли и Милс дори са били близки с него и напълно са му се доверявали.
Коли не би го поканил посред нощ в клуба, ако не са били приятели. Но защо е казал на жена си за срещата? Човек не споделя със съпругата си, когато пийва по чашка с някой приятел. Значи срещата е била по-скоро с колега, когото Коли е уважавал и с когото е искал да се посъветва. Предпочел е разговорът да бъде неофициален, като е поканил колегата си на чаша бира. Въпросният човек е бил служител в 128-и участък… и положително е имал връзка с Макс Рикер.
— Компютър, искам пълен списък на служителите от 128-и полицейски участък, включително на онези, които са се пенсионирали през последните три години. Провери дали срещу някого от тях е възбудено разследване по подозрение в тайно сътрудничество с Макс Рикер или със сина му Алекс Рикер. Интересуват ме и случаите, при които адвокат Канарди е присъствал на разпит на заподозрения или го е представял в съда.
РАБОТЯ… ЗАДАЧАТА Е СЛОЖНА, ЩЕ ОТНЕМЕ МИНИМУМ ЧЕТИРИ ЧАСА И ДВАЙСЕТ МИНУТИ…
— Тогава си размърдай мързеливия задник и не се мотай.
КОМАНДАТА Е НЕРАЗБИРАЕМА. МОЛЯ, ПЕРИФРАЗИРАЙТЕ КОМАНДАТА…
— Божичко, какъв тъпак! — възкликна Ив и побърза да добави: — Започни работа.
Приготви си кафе и използва компютъра в залата за конференции, за да получи наличните сведения за Върнън. Знаеше, че машината, която галено наричаше „тъпак“, е свръхмодерна и многофункционална, за разлика от предишния й компютър, задействащ се чрез удар с юмрук, но реши да не насилва късмета си.
Запознаването със сведенията за Върнън й отне около час. Възнамеряваше скоро да го повика на разпит и да му докаже, че е разкрила картите му.
Усети умора въпреки изпитото кафе, буквите на екрана сякаш започнаха да се сливат. В този момент комуникаторът й избръмча.
— Тук Далас.
— Заслужих си Мейвис да ме целуне и да ми пусне език — заяви Дики.
— Не съм ти обещавала пускане на езици — каза тя и си помисли, че трябва да предупреди Мейвис здраво да стисне устни, когато Тъпака се появи да получи обещаната целувка. — С какво ще ме зарадваш, Дики?
— С нещо, което ще накара дори каменното ти сърце да затупти по-бързо. Открих следа от изолиращ спрей върху ръба на ваната.
— Ако ми кажеш, че си намерил пръстов отпечатък, лично ще те разцелувам.
— Вие, ченгетата, вечно очаквате чудеса — измърмори той. Очевидно Ив беше попарила ентусиазма му. — Открих само следи от изолиращ спрей. Сигурно престъпникът е напръскал дланите и стъпалата си, но е натиснал прекалено силно бутона на флакона. Нали знаеш какво се прави при подобен случай?
— Да. Допълнителното количество се изстъргва, но все пак оставя следи. Великото ти откритие е безполезно, Дики!
— Ще ме изслушаш ли или ще си бърбориш празни приказки? Изглежда, престъпникът се е престарал с изстъргването и едно място е останало незащитено. Смятам, че благодарение на моя висок професионализъм и на уменията си ще успея да докажа нещо много важно — че парченцето, което открих, се е отчупило от нокътя на убиеца.