Тя едва се въздържа да не изкрещи от радост, само попита:
— Направи ли ДНК анализ? Може би нокътя е на Бейлис.
— За глупак ли ме мислиш?
Ив понечи да отговори утвърдително, но си напомни, че не може да мине без помощта му и промълви:
— Извинявай, Дики, уморена съм — тази нощ ми се струва безкрайна.
— На мен също. Не е на Бейлис. Открих миниатюрното парченце от вътрешната страна на една от лентите лейкопласт заедно с няколко косъма на мъртвеца. Може би ще кажеш, че косъмчетата са се отскубнали при отлепването на лентата, но няма начин нокът на Бейлис да попадне под лейкопласта. Е, какво е мнението ти?
— Мисля, че си гений, Дики. Започвам да се влюбвам в теб.
— Всички жени накрая ме обикват. Изчакай, компютърът вече изкарва първоначалните данни. — По навик той прекоси лабораторията, използвайки като превозно средство любимия си стол на колелца. — Убиецът е от мъжки пол и от бялата раса. Засега толкова. Ако искаш да научиш приблизителната му възраст и други подробности, ще трябва да проявиш търпение. Не се надявай на чудеса, защото не разполагам с Бог знае какъв материал за изследване. Но може би щастието ще ми се усмихне — може би и друга част от дланта му е останала незащитена от спрея. Влакната, които открихме, са от Бейлис.
— Продължавай в същия дух. Браво, Дики.
— Благодаря. Знаеш ли какво, Далас? Ако заловиш този мръсник, съдът ще признае уликата, с която разполагаме. Ясно ли ти е?
— Ясно ми е, но първо трябва да го заловя. — Тя прекъсна връзката, облегна се на стола и затвори очи. „Частица от нокът — помисли си. — Понякога нещо толкова нищожно може да изпрати човек на бесилото…“
За пръв път престъпникът беше проявил небрежност, за пръв път непробиваемата му броня се беше пропукала.
Трийсетте сребърника са символ, свързан с религията. Ако жертвите са предатели като Юда, то кой е Христос? Не и убиецът. Христос е неопетнен, принесен е в жертва. Той е Божият син.
Единственият син на Господ Бог.
В писмото до лейтенант Далас престъпникът говори за угризения на съвестта. Грешката, която е допуснал по отношение на Коли, не му дава покой. Той се мъчи да успокои гузната си съвест, като обяснява причините за деянието си и се оправдава. Като поставя ултиматум: „Унищожи Рикер!“ Всичко се свежда до Рикер.
Рикер. Синът. Чистилището.
Рурк.
„Някой урежда стари сметки — помисли си. — Сметки от далечното минало.“
В стаята цареше непрогледен мрак. Тя беше в леглото, но не спеше. Опасно бе да заспи и да намери забрава в сънищата.
Както обикновено той се наливаше с алкохол, но този път не беше сам.
Двамата мъже често повишаваха глас и малката долавяше отделни думи. Напрягаше слуха си най-вече да долови думите на баща си, защото той ще влезе в тъмната й стая, ако не се напие до смърт. Ще застане на прага и тялото му ще закрие светлината, идваща от съседното помещение.
Ако посетителят го е разгневил и ако алкохолът не е замъглил съзнанието му, лошо й се пише. Може би ще има късмет и ще се размине само с плесници.
Но изневери ли й късметът, ръцете на мъжа ще я опипват, ще й причиняват болка, сетне той ще запъхти, ще я лъхне дъхът му, ухаещ на ментови бонбони. Прокъсаната тениска, която й служи вместо нощница, няма да я предпази от жестоките му ръце. Молбите й и съпротивата й само ще го възбудят още повече и той ще запъхти още по-силно, като локомотив. Сетне ще затисне с длан устата й, за да й попречи да изкрещи, и ще проникне в нея, като задъхано шепне: „Татко е приготвил нещо за теб, момиченце. За теб, малка мръснице.“
Тя потръпва, свива се на кълбо в леглото и се заслушва.
— Искам повече пари. Нали аз поемам целия риск. Аз си слагам главата в торбата. — Той заваля думите, но още не се е напил до забрава.
— Сключихме споразумение. Знаеш ли какво се случва с хората, които ме прецакват? Последният, който се опита да промени условията на споразумението си, не доживя, за да съжали за глупостта си. Още изваждат от река Ийст части от трупа му.
Този човек говореше тихо и малката напрягаше слуха си, за да го чуе какво казва. Но не беше пиян, тя знаеше как говорят пияните. И все пак от тона му я побиваха тръпки. Непознатият се изразяваше като образован човек, ала в гласа му се долавяше коварство и нещо неописуемо отблъскващо.
— Не си търся белята, Рикер — плачливо каза баща й и сърцето й се вледени. Ако той се изплаши, ще си го изкара на нея. Ще я налага с юмруци… — Имам големи разходи… отглеждането на дъщеря ми струва много пари…