Сътрудничката й вдигна вежди и те почти изчезнаха под равно подстригания й бретон:
— Не сте хапнали нито залък, нали? — Зацъка с език като грижовна майка, порови в чантата си и извади шоколадово десертче. — Изяжте го.
— Не ми е притрябвала храна. Необходим ми е един час да анализирам информацията.
— Лейтенант, ако отидете в Кулата, без да хапнете нищо, няма да разсъждавате трезво, има опасност да постъпите нетактично или недипломатично. Забелязала съм, че когато сте гладна, ставате много раздразнителна.
— Дрън-дрън! Само тригодишните дечица стават раздразнителни и капризничат.
Пийбоди не забели очи само защото началничката й я фиксираше с поглед.
— Все пак изяжте шоколадчето, няма да ви навреди. Аз ще довърша работата ви.
Ив държеше сама да направи справката. Даваше си сметка, че се страхува от онова, което ще се установи в хода на разследването.
— Върнън трябва да дойде точно след един час. Ако закъснее дори със секунда, изпрати униформени полицаи да го арестуват. Прочети психологическата му характеристика — добави, докато обличаше якето си. — Обади се на Фийни и му кажи, че искам двамата с Макнаб да присъстват на разпита. Ще ми се помещението да е пълно с полицаи. — Поколеба се, погледна компютъра и си каза, че няма смисъл да се губи време. — Въведи новополучените данни и провери каква е вероятността едно лице да е извършило и трите убийства.
— Слушам, лейтенант. Кого имате предвид?
— Ще разбереш сама — заяви Ив и тръгна към вратата. — Ако не успееш, не ставаш за тази работа.
— Много обичам да ме държат в напрежение — измърмори Пийбоди.
Ив си казваше, че набързо ще приключи разговора с шефа и ще бъде безкомпромисна. За разлика от Тибъл не я беше грижа, че разследването ще докаже съществуването на корумпирани полицейски служители. Не я интересуваше политиката на началника на полицията, нито игрите в отдела за „Вътрешно разследване“.
Важното бе да върши онова, за което са я назначили и успешно да приключи разследването.
Не възнамеряваше да си губи времето, за да присъства на някаква глупава пресконференция. Ако Тибъл си въобразява, че тя ще зареже спешната си работа, за да прави мили очи на журналистите, да върви на майна…
„Господи! — помисли си и тежко въздъхна. — Пийбоди е права — наистина се държа като ядосано дете.“
Нервно разкъса опаковката на шоколадовото десертче и отхапа голямо парче.
Положението само ще се влоши, ако се яви при Тибъл предварително надъхана. Не й се мислеше какво ще бъде отношението му към нея, ако човекът, когото подозираше, се окажеше убиец.
Нейно задължение бе да разкрие престъпника. За смъртта на жертвите трябва да бъде отмъстено.
Възнамеряваше и веднъж завинаги да приключи с Рикер.
Този път Тибъл не я накара да чака, което я изненада. Изненадата й се замени с изумление, когато влезе в кабинета на началника на полицията и видя, че Рурк се е настанил удобно на едно кресло.
Тибъл, който седеше зад бюрото, й направи знак да седне:
— Заповядай, лейтенант. Разбрах, че си прекарала безсънна нощ. — Лицето му беше безизразно. Изражението на Уитни, който седеше на другото кресло, също беше непроницаемо.
Тя изпита усещането, че се включва в игра на покер с прекалено големи залози, без да знае първоначалните анонси.
— Позволете да докладвам, сър. Към рапорта за убийството на Бейлис, с който вече сте се запознали, ще добавя и първоначалните резултати от лабораторните анализи. — Многозначително погледна Рурк и добави: — Нямам право да ви съобщя поверителната информация в присъствието на цивилно лице.
— Снощи си се възползвала от помощта на същото лице — язвително подхвърли Тибъл.
— Не отричам, сър. — Тя също умееше да блъфира и само кимна. — Жизненоважно бе възможно най-бързо да стигна до вилата на Бейлис.
— Изглежда, не е било достатъчно бързо.
— Не, сър.
— Не те обвинявам, лейтенант. Оказа се права по отношение на капитан Бейлис. Ако не се беше доверила на интуицията си, още нямаше да знаем за убийството му. Възхищавам се от интуицията ти, лейтенант, и ще се съобразявам с мнението ти, дори да противоречи на логиката. Назначих Рурк за временен цивилен съветник по разследването на Макс Рикер, което ще провеждаш паралелно с разследването на трите убийства.
— Сър…
— Имаш ли възражения, лейтенант? — невъзмутимо попита Тибъл. Ако не беше непоносимото й главоболие, тя щеше да долови иронията му.
— Да, сър. Първо, разследването на Рикер не е най-важното нещо в момента. Предстои ми да анализирам нови веществени доказателства и данни. Ако подозренията ми се потвърдят, лицето ще бъде арестувано. Не отричам, че по някакъв начин Рикер е замесен в убийствата, дори смятам, че той е ключовата фигура, но няма връзка с новополучената информация, нито с човека, когото навярно ще арестуваме. Връзката помежду им е по-скоро емоционална. Ето защо смятам, че разследването на Рикер трябва да се продължи едва след разпита на заподозрения. Моля действията по отношение на Макс Рикер да бъдат прекратени, докато приключа настоящия случай.