Выбрать главу

Тибъл се втренчи в нея и заяви:

— Животът ти е поставен на карта.

— Животът на всеки полицай е поставен на карта. Убиецът се опитва да отвлече вниманието ми, целта му е да се захвана с Рикер. Не възнамерявам да играя по свирката му. Извинете, че ви го казвам, сър, но вие също не бива да се хванете на въдицата.

Разгорещеното й изказване накара Тибъл едва забележимо да се усмихне.

— Лейтенант Далас, имам наблюдения върху работата ти и съм забелязал, че никога не раздвояваш вниманието си и не се отклоняваш и на милиметър от предначертания път към целта. Ала може би съм пропуснал нещо или пък не си в състояние да се справиш. В такъв случай ще поверя на друг офицер разследването на Рикер.

— Това е вторият ултиматум, който ми се поставя в разстояние на няколко часа. Не обичам ултиматумите.

— Не ме интересува какво обичаш. Важното е да изпълняваш задълженията си.

— Господин началник — намеси се Рурк, — мисля, че лейтенант Далас има известно основание за поведението си. Прекарала е безсънна и изморителна нощ, след което я изненадахте с ново нареждане. Предполагам, че раздразнението й се подсилва от моето присъствие. Ще ми разрешите ли да обясня защо съм тук, преди да се е стигнало до неприятни сцени?

На върха на езика й беше да заяви на Рурк, че не й е необходим адвокат, но Уитни стана и заяви:

— Предлагам да прекъснем за малко, да успокоим топката. С ваше разрешение, сър, ще донеса кафе за всички, докато Рурк запознае лейтенант Далас с нашия план.

Тибъл кимна, направи знак на Рурк и отново се настани зад бюрото.

— Съобщих на началниците ти онова, което бях споделил с теб — започна Рурк, — че преди години за кратко време имах делови взаимоотношения с Рикер, които прекъснах, щом разбрах, че повечето негови предприятия са незаконни.

Едва сдържаше усмивката си, защото погледът на Ив бе по-заплашителен от дуло на пистолет, допряно до слепоочията му. Ала успя да запази невъзмутимото си изражение и продължи:

— Раздялата ни далеч не беше приятелска. След оттеглянето ми Рикер загуби значителна сума и много клиенти. Известно е, че той убива хора за много по-невинни „провинения“ и че търпеливо изчаква най-подходящия момент да си отмъсти. Доскоро не се притеснявах от неговата омраза и от жаждата му за мъст. — Той взе чашата, която Уитни му поднесе, и потръпна, представяйки си отвратителния вкус на кафето. — Както знаеш, чрез свой представител купих нощен клуб, който беше собственост на Рикер. Преустроих заведението, смених целия персонал и нарекох клуба „Чистилището“. Старая се да спазвам законите и бях доволен от успешното си начинание. Едва след убийството на колегата ти Коли разбрах, че Рикер е използвал моето заведение за сключване на незаконни сделки със съдействието на човек от персонала.

„Със съдействието на Маклийн — помисли си Ив. — Така и предполагах.“

— Използвал е „Чистилището“ за търговия с наркотици — добави Рурк и едва забележимо кимна в отговор на предизвикателния поглед на Ив. — Очевидно целта му е била да изгради под носа ми мрежа за нелегална търговия, за да бъда обвинен в незаконна дейност. Знаел е какви неприятности ще създаде на мен и на съпругата ми.

— Ру Маклийн те е предала! — задавено възкликна Ив. Гневът сякаш я задушаваше.

— Напротив — спокойно възрази Рурк. — Тя е открила плана на Рикер и снощи сподели с мен наблюденията си.

Ив предпочете да не спори, макар да беше убедена, че той защитава виновницата.

— От отдела за „Вътрешно разследване“ са научили за незаконната търговия, която се извършва в „Чистилището“ — безсъмнено са получили информацията от човек на Рикер. Изпратили са Коли да работи под прикритие и да разбере как стоят нещата. Очевидно той е надушил следата…

— И то по-скоро, отколкото Рикер е предполагал — прекъсна я Рурк. — Всъщност дейността на Макс в клуба е била само за примамка, за злепоставянето ми. Но играта е загрубяла след убийството… убийството на полицай.

— Рикер не е убиецът! — спонтанно възкликна Ив, замисли се и добави: — Той е подпалил фитила на бомбата. Имал е свои хора в полицията, особено в 128-и участък. Знаел е кои бутони да натисне, чии рани да посипе със сол. Дори не е подозирал какви ще бъдат последствията. — Тя млъкна, но Тибъл й направи знак да продължи. — През есента са го арестували, което го е извадило от релси. Мартинес е разполагала с неопровержими улики, но след намесата на Милс са изчезнали важни веществени доказателства и Рикер се е озовал на свобода. Ала след случилото се той е загубил душевното си равновесие.