— В стремежа си да докаже, че още е господар на положението, е „уредил“ да изпратят полицай под прикритие, който да държи под около клиентелата на клуба — обади се Рурк. — Казвал си е, че рано или късно обвиненията ще паднат върху мен… Всъщност няма значение. Важното е, че мога да го разоблича. Не е ли достатъчно?
„Дори е прекалено много — помисли си тя. — Страхувам се от онова, което ще откриеш.“ Ала не издаде мислите си, а заяви:
— И сама мога да се справя с него.
Този път Рурк се усмихна:
— Безсъмнено. Предлагам да ти помогна по-бързо да се справиш с проблема, за да отделиш повече време и сили за разследването на трите убийства. В петък точно в осем вечерта „Чистилището“ отново ще отвори врати за многобройните си клиенти. Рикер ще дойде два часа по-късно.
— Защо?
— За да уговорим бъдещото си сътрудничество. Той вярва, че предприемам тази мярка в името на сигурността на съпругата ми. Ив — побърза да добави, като видя как гневно проблеснаха очите й, — моля те да преглътнеш гордостта си, докато го вкарам в капана. После прави с него каквото пожелаеш.
— Няма да се хване на въдицата ти.
— Ще се хване, и още как! Ще кажа, че не се интересувам от предложението му, но ще дам да се разбере, че се преструвам. Той очаква да го измамят, защото е най-големият измамник. Ще го излъжа, че ми е писнало от рутинната работа, че искам да се позабавлявам като в добрите стари времена. И ще му предложа сделка, която ще ни донесе купища пари, стига да проявим малко смелост.
— Няма да ти повярва — вече притежаваш половината свят!
— Защо да се задоволявам с половината, като мога да имам целия? — Той отпи от кафето, което наистина се оказа отвратително. — Рикер ще ми повярва, защото му се иска. Иска му се да повярва, че е победил. Ще падне в капана и защото вече не е предишната хитра лисица. Остарял е, станал е по-непредпазлив. Мечтае да му падна в ръцете, за да ме унищожи бавно и мъчително. Ще го накараме да повярва, че това ще се случи. А щракне ли капанът, той ще бъде на твое разположение.
— Ще поставим наши хора в клуба — намеси се Уитни. — Видеокамери ще записват разговора между Рикер и Рурк. Срещата ще бъде уредена от управителката на клуба. От теб искам да съобщиш на Рурк всичко, което знаем за Коли, за да насочи разговора към него. Ако Рикер има пръст в това убийство, ще го накарам скъпо да си плати.
— Ще разбере, че му устройваме клопка — настоя Ив. — Сигурно ще накара хората си да направят щателен оглед, освен това едва ли ще се съгласи да води преговори на чужда територия.
— Ще се съгласи — поправи я Рурк, — защото не ще устои на предизвикателството, пък и сигурно още смята клуба за своя територия. Нека копоите му претърсят заведението — ще открият само онова, което искам да видят.
Ив стана и се обърна към началника на полицията:
— Сър, в този случай Рурк се поддава на чувствата си и не е обективен. Не е обучен да се отбранява, а при дадените обстоятелства Рикер положително ще се опита да го убие. Убедена съм, че вашият план заплашва животът на цивилен гражданин и може да му създаде много неприятности от юридически характер.
— Лейтенант Далас, уверявам те, че цивилният се е погрижил за своята безопасност. — Тибъл кисело се усмихна. — Обещано му е, че информацията относно миналото му, която неизбежно ще стане наше достояние, няма да бъде използвана срещу него. Не смятам, че животът му е в опасност, тъй като той познава изкуството на самоотбраната не по-зле от правните тънкости. Съдействието му ще спести на нюйоркската полиция много средства и ще ускори разследването. Невъзможно е да откажем толкова изгодно предложение, което е в интерес на работата. Ако не си в състояние да оглавиш екипа или да участваш в операцията, моля да ни уведомиш незабавно. При дадените обстоятелства отказът няма да се отрази на кариерата ти.
— Ще се подчиня на нарежданията ви, сър.
— Добре. Тъкмо това очаквах да чуя. Координирай с Рурк действията и плановете си. Не забравяй да му разкажеш всичко за Коли, а той ще те уведоми къде ще бъдат разположени скритите камери в „Чистилището“. Екипът трябва да бъде подбран за двайсет и четири часа. Този път не бива да има пролука, през която Рикер да се изплъзне.