— Слушам, сър.
— Точно в шестнайсет часа ви искам тук, за да ме осведомите за хода на паралелните разследвания. Свободна си, лейтенант.
Когато излязоха от кабинета на Тибъл, Ив не изрече нито дума. Знаеше, че в пристъп на гняв ще оскърби Рурк и после ще съжалява. Едва когато се поовладя, отсече:
— Чакам те в дванайсет в кабинета ми у дома. Донеси архитектурния план на клуба, на който е отбелязано разположението на наблюдаващите камери. Необходим ми е и списък на хората от персонала, които ще бъдат в клуба в петък вечер, както и информация за всекиго от тях. Искам най-подробно да ми обясниш каква сделка си намислил да предложиш на Рикер. До гуша ми дойде от проклетите ти изненади! Ще говорим по-късно, не сега. Сега дори не си отваряй устата! Прецака ме, и то как!
Той я хвана за рамото, а Ив рязко се обърна и вдигна юмрук.
— Удари ме. — Рурк говореше спокойно, но в очите му също блестяха гневни искрици. — Нямам нищо против, стига да се усмириш.
— Няма да устройвам сцени пред шефовете — през зъби процеди тя. — И без това ме направи за смях. Пусни ме. Чакат ме в управлението.
Рурк я хвана под ръка и без да обръща внимание на съпротивата й, я накара да се качи в асансьора.
— Нима си въобразяваш, че ще стоя със скръстени ръце? Че няма да си помръдна пръста, когато животът ти е в опасност.
Ив осъзна, че трепери и изплашено се запита какво е предизвикало реакцията й. Беше уморена и на ръба на паниката.
— Нямаш право да се намесваш в работата ми — промълви едва чуто.
— О, да, аз съм твоето покорно кученце. Ще ме викаш на помощ само когато не можеш без мен! Тогава не възразяваш, че си пъхам носа в тайните ти полицейски дела.
— Добре, предавам се! — Тя вдигна ръце. Трудно й бе да се примири с мисълта, че съпругът й има право. — Осъзнаваш ли в какво се забъркваш? Знаеш ли какво рискуваш?
— А ти знаеш ли какво не бих рискувал заради теб? Не, нали? Защото съм готов на всичко заради тебе! — Вкопчи пръсти в раменете й, а тя потръпна от болка.
Винаги й беше интересно да наблюдава Рурк в редките случаи, когато той изпускаше нервите си. Погледът му ставаше свиреп, в гласа му се долавяха заплашителни нотки. Но днес не й беше до наблюдения.
— Разследването вървеше успешно, щях да го завърша и без твоя помощ.
— Примири се с факта, че двамата ще доведем разследването до успешен край. А като преглътнеш гордостта си, гледай да не се задавиш! — В този момент вратите на асансьора се отвориха и Рурк измарширува навън, а Ив остана да се взира в гърба му.
За лош късмет на Върнън тя беше в отвратително настроение, когато влезе в помещението за разпит. Като я видя, задържаният скочи на крака и извика:
— Какво си въобразяваш, тъпа пачавро? Кой ти дава право да изпращаш хората си да ме арестуват? Да не съм ти някой престъпник?
— По-спокойно, Върнън. — Ив го блъсна толкова силно, че той неволно седна на стола. — Разрешавам ти да ми викаш пачавра, но никога не ме наричай тъпачка.
— Имам право на адвокат.
Тя го хвана за яката и го запрати към стената, докато Фийни, Макнаб и Пийбоди любопитно наблюдаваха сцената.
— Разбира се, че имаш право, умнико. Непременно си намери адвокат, защото лошо ти се пише. Изглежда, не си забелязал, че записващото устройство още не е включено и че моите колеги и пръст няма да помръднат, докато ти разкрасявам физиономията. Ще те поопухам, преди да повикаме твоя адвокат.
Върнън се помъчи да я отблъсне, но тя заби лакът в корема му и изсъска:
— Да не си посмял да ме пипнеш!
Задържаният замахна, но Ив ловко отскочи встрани и с коляно го удари между краката. Той се преви от болка и повърна.
— И тримата ми колеги ще свидетелстват, че си ме нападнал. Ще те бутнем в ареста, където лошите юначаги ще теглят жребий кой да си легне с теб. Сигурно си чувал какво се случва с арестуваните ченгета, Върнън. Страхувам се да си помисля какво ще те сполети. Естествено, като се има предвид емоционалното ми състояние след нападението, ще измине доста време, преди да се свържа с твоя адвокат.
Върнън дишаше на пресекулки, струваше му се, че в гърлото му са забити парчета стъкло.
— Пачавра! — изсъска.
— Браво, много си схватлив — този път не ме нарече тъпачка. Знаеш ли, възнамерявах да се споразумея с теб, но загубих желание. Ако откажеш да отговориш на въпросите ми, както и на въпросите на колегите, ще те вкараме в ареста заради опит за физическо насилие срещу полицейски служител. Обещавам ти, че ще изгниеш в затвора, след като съдът те признае за виновен в злоупотреба със служебното положение, корупция, връзки с известни личности от престъпния свят, както и в съучастие в убийство.