— Готово… — с горчивина промълви Ив.
— Слушай. — Върнън се приведе. — Рикер не е глупак. Не са му необходими всички от 128-и участък. Завербува няколко души, а те му пазят гърба и набират други ченгета. Помежду ни се знае кой ще приеме подкуп и кой ще откаже.
— Коли не е бил корумпиран.
— Мамка му! Беше честен като герой от приказките. Системата действаше безотказно. Да речем, че някой от нашия участък чуе за акция примерно на колегите от 64-и участък. Отива там, преструва се, че разговаря по служебни въпроси и си пъха носа навсякъде. После някой хакер сваля информацията от компютъра им. Предаваме я на Рикер срещу солидна сумичка. — Той вдигна ръце и се усмихна. Толкова се беше увлякъл в спомените си, че бе забравил къде се намира. — Хитро, нали? Ако акцията е срещу бизнес партньор на Рикер, той разполага с време да промени мястото на срещата или да изтегли хората си, поради което полицейската операция се проваля. В случай, че ченгетата са набелязали негов конкурент, Рикер изчаква да си свършат работата. Сетне отнема от конкурента си клиентите, а понякога и стоката. В отдела за „Веществени доказателства“ работят много негови хора. Да не забравяме, че Рикер държи в джоба си и медиите, и политиците. Журналистите предават събитията така, че той да бъде видян в добра светлина, а политиците отбиват нападките по негов адрес. През последните една-две години обаче забелязах, че той постепенно започва да се променя.
— Рикер ли?
— Да. Проявява безразсъдство при финансовите сделки, пилее пари и продава акциите си. Не се разделя с проклетата си чаша, която съдържа наркотици, разтворени в алкохол. Той вече е наркоман, който не разсъждава трезво. Падението му е неизбежно и вече е започнало. Направи няколко погрешни хода, после пречука ченге…
Ив го стисна за китката:
— Имаш ли доказателства, че Макс Рикер е поръчал убийството на Тадж Коли?
Върнън се изкушаваше да отговори положително. Харесваше му да се фука. Но знаеше, че ако излъже, Далас ще го уличи и ще намери начин жестоко да му отмъсти.
— Не съм чул да го възлага на някого, но дочух слухове…
— Какви слухове, Върнън?
— От време на време изпивах по чаша бира с един от хората на Рикер, случваше се да си поръчаме проститутка и да се позабавляваме… Честно казано, не бях единственият, който забелязваше, че старият Макс не е във форма. Та онзи човек — Джейк Евънс му е името — преди около месец ми разказа за игричките ни Рикер и как настройвал ченгетата едни срещу други, което му доставяло най-голямо удоволствие. Знаел, че от „Вътрешно разследване“ са поставили техен човек в онзи клуб, за да дебне полицаи, замесени в тъмни сделки, само дето такива полицаи нямаше. Загряваш ли?
— Да.
— Рикер беше пуснал мухата на „Вътрешно разследване“, за да си направи майтап… и да създаде неприятности на собственика на клуба. Евънс сподели с мен, че накарал свои хора да въртят незначителни сделки с наркотици. После обаче му хрумнал по-добър начин да насъска ченгетата едно срещу друго. Според Евънс това били някакви психологически измишльотини. Съобщава невярна информация на второто ченге относно първото. Второто ченге… схващаш ли дотук?
— Да. Продължавай.
— Второто ченге си има лични проблеми, а Рикер непрекъснато го подстрекава, дразни го, кара го да мисли, че първото ченге — става въпрос за Коли — е корумпирано. Евънс казваше, че играта била сложна и рискована и че Рикер си държал езика зад зъбите, но на него — на Евънс — това не му харесвало. Старият Макс има човек и във „Вътрешно разследване“, който е трябвало да пробута фалшивите сведения на второто ченге. Предполагам, че е успял.
Върнън се сепна и ентусиазираното му лице помръкна.
— Когато научих, че Коли е бил очистен, и то от свой колега, реших, че Рикер е поръчал убийството.
— Как се казва информаторът от отдела за „Вътрешно разследване“?
— Не знам името му. Кълна се в Бога — добави той, като видя недоверчивото изражение на Ив. — Не се познаваме помежду си. В повечето случаи се досещаме, но има и изключения. Може да е бил Бейлис. Той е мъртъв. Стегни се, Далас. Съобщих ти имената на двайсетина души. Подпали им задниците и ще научиш повече.
— Сигурно ще науча повече. — Тя рязко се изправи. — Но повече не те издържам! Макнаб, заведи това влечуго в тайната квартира. Погрижи се да го охраняват двама души едновременно, които да се сменят на осем часа. Фийни, разчитам ти да подбереш охраната.